Един текст за езика на Първанов от бр.2 на сп. ВМ от 2008 - автор е Любима Йорданова
Обръщенията и посланията, на които по конституция има право българският държавен глава, говорят не толкова с думите, колкото с техния подтекст. Анализът на стратегиите, тактиките и техники, присъщи на политическия език, с който Първанов си служи, дава най-точен отговор на въпроса защо той бе преизбран.
Езикът на държавния глава ярко откроява пропастта между думите и делата му. Имитационният характер на неговите действия най-добре пролича в изявлението му след освобождаването на българските медицински сестри от либийския затвор.

Показателна е и “Българската Коледа” - чрез нея Първанов събира средства за благотворителност, и в същото време пътува на държавни разноски до Антарктида, за да занесе копие от герба на българската изследователска експедиция там. В публичното пространство се коментира агентурното му минало, а той не се възползва от конституционното си право на обръщение, за да го потвърди или отрече. Вместо това поднася избирателна информация, която неразполагащите с документи журналисти няма как да проверят, дори да искат (а много често те не искат).

Президентството на Георги Първанов е безцветно, безметежно и най-вече неангажирано. Дейността му е насочена към запазване на статуквото, а не към позитивна политическа промяна. Затова доминираща в политическото му говорене е стратегията на избягване на афекти.

Езикът на пропагандата
Политическия език или както още го наричат – идеологическият език, създава мнения и влияе върху поведението. Той е вид специален код вътре в ежедневния език. Неговите най-често използвани стратегии, тактики и техники са: лансиране на собствена позиция, омаловажаване на противника, усмиряване, стратегия за улесняване на възприемането и създаването на оценка, плурализъм, символна критика, оценка на друго лице, многозначност, стратегия на избягване на афекти, изграждане на контрасти в черно и бяло, употреба на събирателното и обединителното “ние”, формули и ключови думи с позитивен или негативен смисъл, идеологически дефиниции, деструктивно обезсмисляне на противникови понятия, омаловажаване чрез негативни асоциации, чести повторения, емоционално представяне, и т.н. Въздействията нарастват, когато възгледите могат да се представят като мнение на мнозинството. Понякога за успеха на комуникацията е по-важно кой казва, отколкото какво се казва.

Политическото верую на Първанов
На сайта си Първанов пише: “Всяко мое действие от първия ми ден като президент е мотивирано от разбирането, че съм президент на всички български граждани. Убеден съм, че управлението чрез максимално съгласие е най-сигурната гаранция за успеха на България. Съгласието – не като еднократен акт, а като процес на всекидневно преодоляване на различията. Успехът на всеки български гражданин минава през успеха на България. Успехът на България е в успеха на всеки български гражданин. Единствено правилният път е в отговорната и прозрачната политика. По културата ни разпознават в разноликата Европа, тя трябва да е в основата на новото утвърждаване на българския дух.”

Изразът “разбирането, че съм президент на всички български граждани” съдържа подмяна, тъй като това не е собствена позиция на президента, а е негово конституционно задължение. Ключовата дума “съгласие”, безспорно с позитивна коннотация, е сред най-често използваните и най-широко възприемани празни формули в политическия език. „Съгласие” е дешифрирано “като процес на всекидневно преодоляване на различията”. Има и игра на думи: “Успехът на всеки български гражданин…”. Други празна формула в текста е “отговорната и прозрачна политика”. Стратегия “размиване на политическите реалности” откриваме в използването на думата “култура” – “по културата ни разпознават в разноликата Европа”. Престижното използване на обичайната за политическата пропаганда дума “нов” – “новото утвърждаване на българския дух”, също е манипулативно - българският дух няма нужда от ново утвърждаване. 2006 –та не е година на революционен преход. Но през нея миа нови президентски избори…

Българската Коледа
В интервю за в. “24 часа” от 27.12.2007 г. Първанов казва: “Аз много се радвам, че нараства броят на желаещите да подкрепят “Българската Коледа”. Тази година те са повече от всякога, над 1 500 000 души вероятно, което показва, че става дума за наистина най-мощната благотворителна кампания, която е имало в България. ... Става дума за над 2 600 000 лева, което е своеобразен рекорд и ни позволява да закръглим сумата от петте години на повече от 19 милиона лева. ... Удовлетворява ме преди всичко фактът, че изпълваме с реално съдържание понятието солидарност. Вижда се, че когато има кауза, хората са ангажирани, обществото ни не е апатично дотолкова, доколкото внушават някои.”

Тук е използвана манипулативната стратегия на количествените внушения с цел увеличаване на въздействието. Ключова е думата “солидарност”, без да е тълкувано понятието. Не е ясен количествения израз на приноса на управляващите. Очевидно става дума за ПР-кампания на президента, отколкото за подпомагане на здравеопазването, което от години е в сериозна криза. Неопределителното местоимение “някои” в последното изречение пък отправя упрек към “противника”, непосочен определено в речта, т.е. предполага се многозначност в тълкуването - също любима техника за специална обработка на политическия език.

Освобождаването на българските медици
На 24.07.2007 г. в обръщение по този повод президентът каза:
“Сега, при наличието на измъчен, но все пак благоприятен изход, ще има различни обяснения на причините за това развитие. И все пак не бива да се забравя, че този изход е факт: 1. Защото в последните години българската държава и обществото държаха инициативата по този въпрос; 2. Защото вече имаме авторитета и силата да формираме и отстояваме позиции в международен план”.

В този цитат информацията изкуствено се сегментира чрез вмъкване на уточняващи изрази: “в последните години”, “вече”. Не е ясно защо държавата е реагирала успешно именно в последните години, а не по-рано. Тоест, имплицитно е посочена успешната работа именно на социалистическото правителство. Не е ясно и защо “вече” имаме авторитет да отстояваме позиции в международен план, тъй като ролята на членството на държавата ни в Европейския съюз и заслугата на европейската дипломация за успешната мисия не е показана експлицитно. Текстът използва обединяващото “ние” - президентът говори, слял се с мнозинството българи. Използвана е стратегията с най-мощна манипулативна сила, към която авторите на политическа реклама и политически пи ар най-често прибягват при оформянето на политически текстове - обединяващата.

Финансирането на науката
В съобщение на пресцентъра на президента от 27.11.2007 г. ”Президентът Георги Първанов се срещна с председателя на БАН акад. Иван Юхновски” се казва: “Като част от подготовката на дебата (за финансиране на науката, б.а.) държавният глава предложи на Българската академия на науките да подготви сравнителен анализ на политиките, институционалните структури и начините на финансиране на науката и научните изследвания в страните-членки на Европейския съюз”.

Тук е използвана манипулативната стратегия на подмяна на информацията и размиването на основния проблем в многопосочни ненужни и безсмислени действия. Политиката на Европейския съюз по отношение на изследванията и иновациите е ясно определена и дефинирана в документи, които българската наука просто трябва да следва в хармонизационния процес, като разгради съществуващия сега съветски централизиран модел. От „сравнителен анализ” въобще няма нужда. Председателят на БАН трябва да разговаря с министъра на образованието и науката и с председателя на парламентарната Комисия по образованието и науката, които са пряко отговорни за реформата на българската наука.

Срещата с „неточния човек” обаче има обяснение: много директори на научни институти от БАН подкрепиха под формата на гражданска инициатива кандидатурата на президента Първанов за втори мандат, легитимирайки се именно като директори на научни институти. Сега искат връщане на услугата не само чрез поредно забавяне на реформата. В публичното пространство бе лансирана идеята Централно управление на БАН да се закрие като ненужно административно звено, подкрепящо централизацията в българската наука, а сградата му в близост до парламента да се използва за създаване на Център за европейска комуникация, който да провежда обучителни семинари за държавните служители и други граждани във връзка с подготовката на проекти за усвояването на парите по еврофондовете. Затова председателят на БАН иска защита от президента на Републиката. Вероятно ще я получи.

Речник за езика на Първанов
Убеждаващата комуникация влияе чрез промяна на мнението, като създава консенсус по схемата “А се нуждае от Б за постигане на целта В”. Привържениците реагират по-добре на общото излагане на собствените възгледи, опонентите – на показването на противниковата позиция и опровергаването й.

Манипулация. Чрез нея реалността се заменя с интерпретацията й, при което определени думи придобиват политически и идеологически организираща функция. Езиковата манипулация е на всички равнища – лозунги, клишета, кухи формули, стереотипи.

Коннотация. Тя е допълнително значение, което съпровожда основното, придава му емоционалност, преценка и оценка, например: дом за стари хора – дом за възрастни хора; работник – трудещ се – наемен работник. Такива коннотации имат и социален статус.

Празни формули. Празната формула е изказ с много голямо или много малко игрово пространство, приложимо към всяка или почти всяка ситуация. Партиите често използват едни и същи празни формули и думи за престиж, като всяка твърди, че истинската интерпретация е при нея./ kalin-manolov.blog