Две политически фигури дават заявка, че политическата сцена няма да е вече толкова скучновата. Защото и Бойко Борисов, и Иван Костов, и Сергей Станишев, и Ахмед Доган взеха да досаждат с едни и същи роли, които играят вече толкова дълго време. Говоря за отиващия си и за идващия президент на България – Георги Първанов и Росен Плевнелиев.

Веднага възприемам репликата, че Първанов също е омръзнал на публиката. Но е омръзнал в ролята му на президент. След януари той става “свободен човек” и едва ли политическите му послания ще останат същите. Той има неприкрити амбиции, основани на неизменния политически инстинкт като пуснеш, това което имаш, веднага да грабнеш нещо друго. Както става ясно, на него вече му се иска да играе в друга пиеса, да има друга роля (съответно и други реплики) и да придобие ново амплоа. А и както казах по времето на скандала му със Симеон Дянков, Първанов може да не е политически милионер, но

не иска да става и политически пенсионер

Той е стара политическа лисица, опитна в задкулисните игри, която дори не прави и усилия, да се прави на умряла.

Някои твърде прибързано обявиха, че временният избор на Станишев за шеф на Партията на европейските социалисти (ПЕС) лишава Първанов от всякакви полезни политически ходове. Много едропанелно заключение, бих казал. Хайде да не забравяме, че Станишев тръгна от Брюксел и като нищо може да се върне отново там. Защото той беше международен секретар на БСП, когато като протеже на Първанов, беше посочен от него за лидер на БСП.

Аз обаче смятам, че Първанов едва ли ще атакува лидерския пост в БСП. Първо – не е сигурно, че ще го спечели. Второ – много по-разумно е да се разберат със Станишев за компромисен вариант. Например, за някой трети, удобен и за двамата, като Михаил Миков. Този вариант впрочем е най-прагматичен за социалистите. Решава лидерския проблем в партията, запазва силните й позиции в ПЕС и държи като коз Първанов. Защото да се върне в политиката отново като лидер на БСП е ниска топка за него. По-скоро Първанов ще заяви претенция да бъде задкулисен играч до следващите парламентарни избори и да подрежда бъдещата политическия картина като цяло, а

не да се вторачва в някакъв натюрморт като БСП

Да разгледаме и една друга хипотеза. Премиерът Борисов усеща, че при предстоящата криза и вероятен разпад на еврозоната, както и вътрешната икономическа ситуация в България, ще му се наложи да предизвика предсрочни избори, докато ГЕРБ не е преминал границата на критичната маса на обществено доверие. ГЕРБ ще спечели тези предсрочни парламентарни избори (в средата на следващата година), но без мнозинство и с малка преднина пред БСП. Нищо не пречи тогава на социалистите да предложат Първанов, без той да е техен лидер (в случая това дори ще бъде негов плюс) за премиер на правителство на “националното съгласие” – нещо, което ДПС ще подкрепи. Тоест пред Първанов има доста повече възможности за действие, отколкото да играе пасианс в собствената си партия.

Росен Плевнелиев, поне засега без никакъв опит в политиката, но с ореола на “self made men” и с неприкритата му, понякога дори неприлична добронамереност,

изглежда като пълна противоположност на Първанов

Засега, подчертавам. Но в същото време, е точно толкова амбициозен, колкото и експрезидента. Тези репетиции “на сухо”, изразяващи се от една страна в камуфлажните му срещи с Желю Желев и Петър Стоянов, а от друга – в много по-показателните му разговори (четири, два от които тайни) с Първанов, са достатъчно основание да бъдем внимателни при оценката на способностите му да попива политическото лицемерие. На всички им се струва, че той наистина ще е президент от новата генерация политици, на които миналото не им пречи. Проблемът, който Плевнелиев още не е осъзнал е, че идеализмът и амбицията са несъвместими в политиката. Ако се зарови в политическата история на света, ще открие, че най-циничните политици в началото на своята кариера са били идеалисти до мозъка на костите. Отношенията между него и Борисов тепърва ще търпят метаморфози. Вероятно поне една година ще поиграят на познатата стара игра на “доброто и лошото ченге”.

Трудно бихме могли да си представим Плевнелиев да започне бърза еманципация от премиера, нищо че добре би трябвало да знае, че лоялни в политиката са само глупаците. Интересно е,