Продължение…

---

Аз използвах думите “те” и “техните,” като говоря за тези герои. Но трябва да кажа “вие” и “вашите,” защото се обръщам към героите, за които говоря – вие, гражданите на тази благословена страна. Вашите мечти, вашите надежди, вашите цели ще бъдат мечтите, надеждите и целите на тази администрация, с Божията помощ.

Ние ще отразяваме съчувствието, което е такава същнествена част от вашия характер. Как можем да обичаме страната си без да обичаме нашите съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят, и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория?

Можем ли да решим проблемите, пред които сме изправени? Отговорът е безусловно и категорично “да.” Да перифразирам Уинстън Чърчил, не полагам тази клетва, за да да ръководя разпадането на най-силната икономика в света.

В следващите дни аз ще направя предложения за премахването на препятствията, които забавят нашата икономика и намаляват производителността. Ще бъдат предприети стъпки за възстановяване на равновесието между различните нива на управлението. Напредъкът може да бъде бавен, измерван в сантиметри, не в километри, но напредък ще има. Време е да събудим този индустриален гигант, да върнем държавата в нейните законови граници и да намалим наказателното данъчно бреме. И това ще бъдат нашите приоритети, и по тези принципи няма да има компромис.

В навечерието на нашата борба за независимост един човек, който може би е един от най-великите сред нашите Бащи-Основатели, д-р Джоузеф Уорън, президент на Конгреса на Масачузетс, каза на своите американски съграждани, “Нашата страна е в опасност, но не за да изпадаме в отчаяние . . . От вас васизи бъдещето на Америка. Вие трябва да решите важните въпроси, от които зависи щастието и свободата на милиони все още неродени деца. Действувайте достойно за самите себе си.”

И така, аз вярвам, че ние, днешните американци, сме готови да действуваме достойно, готови сме да направим необходимото, за да осигурим щастие и свобода за себе си, нашите деца и децата на нашите деца. И като обновяваме себе си тук в тази страна, ще ставаме все по-силни в света около нас. Отново ще бъдем пример за свобода и лъч надежда за онези хора, които нямат свобода.

За нашите съседи и съюзници, които споделят нашата свобода, ние ще заздравим историческите връзки и ще ги уверим в нашата подкрепа и твърдо убеждение. Ще отговорим на вярността с вярност. Ще се борим за взаимноизгодни отношения. Няма да използваме нашето приятелство да престъпваме тяхната независимост, защото за нас независимостта не е стока, с която да търгуваме.

За враговете на свободата, онези, които са наши потенциални врагове, ще припомним, че мирът е най-висшият стремеж на американския народ. Ние ще преговаряме за него, ще жертвуваме за него; но няма да се предаваме заради него, сега и завинаги.

Никога не трябва да разбирате неправилно нашето търпение. Нашето нежелание да влизаме в конфликти не трябва да се преценява като нерешимост. Когато е необходимо действие за запазване на нашата национална сигурност, ние ще действуваме. Ще поддържаме достатъчна сила за да победим в случай на необходимост, като знаем, че така има най-голяма вероятност никога да не се наложи да използваме тази сила.

Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито както волята и моралната смелост на свободните хора. Това е оръжие, което нашите противници в съвременния свят нямат. Това е оръжие, което ние като американци имаме. Нека това да се разбира от онези, които практикуват тероризъм и се опитват да ограбят своите съседи.

Казаха ми, че днес се провеждат хиляди молитвени събрания в цялата страна, и съм дълбоко благодарен за това. Ние сме народ под Бога, и аз вярвам, че Бог е определил ние да бъдем свободни. Смятам, че ще бъде уместно и правилно в бъдещите години всеки път, когато новият президент встъпва в длъжност, да бъде обявяван ден за молитва.

Както знаете, за първи път в историята тази церемония се провежда на западния вход на Капитолия. Оттук човек вижда величествен изглед, откриващ особената красота и история на този град. В края на алеята са паметниците на историческите гиганти, на чиито рамене сме стъпили ние.

Право пред мен е паметникът на един паметен човек, Джордж Вашингтон, бащата на нашата страна. Един смирен човек, който с нежелание се издига до своето величие. Той поведе Америка от революционната победа към детството на един народ. На другата страна е мемориалът на Томас Джеферсън. Декларацията за Независимостта пламти с неговото красноречие. А от другата страна на Огледалното езеро са издигнатите колони на Мемориала на Линкълн. Който иска да разбере в своето сърце значението на Америка, ще го открие в живота на Ейбръхам Линкълн.

Отвед тези паметници на героизма е реката Потомак, и на другия бряг са хълмовете на Националното гробище Арлингтън, с редове от прости бели камъни, носещи кръстове или Давидови звезди. Те са само малка част от цената, която е била платена за нашата свобода.

Всеки един от тези надгробни камъни е паметник на вида герой, за който говорих по-рано. Техният живот е завършил в места, наречени гората Бело, Аргон, Омаха Бийч, Салерно, и от другата страна на света в Гуадалканал, Тарауа, Порк Чоп Хил, водохранилището Чо Сън, и в стотици оризища и джунгли в една страна, наречена Виетнам.

Под един такъв надгробен камък лежи един млад човек, Мартин Трептоу, който напуска своята работа в малка провинциална бръснарница през 1917, за да отиде във Франция със знаменитата дивизия Рейнбоу. Там, на Западния фронт, той е бил убит, докато е пренасял съобщения между батальоните под огъня на тежката артилерия.

Знаем, че до неговото тяло е бил намерен неговият дневник. На един лист, под заглавието “Моята клетва,” той е написал следните думи: “Америка трябва да спечели тази война. Затова аз ще работя, ще спестявам, ще жертвувам, ще търпя, ще се бия решително и ще дам всичко от себе си така, като че ли изходът от войната зависи изцяло от мен.”

Кризата, пред която сме изправени днес, не изисква такива жертви, каквито Мартин Трептоу и хиляди други са били призовани да направят. Но тя изисква нашите върховни усилия и нашата готовност да вярваме в себе си и да вярваме в нашата способност да вършим велики дела, да вярваме, че заедно, с Божията помощ, ние можем и ще решим проблемите, с които се сблъскваме. В крайна сметка, защо да не го вярваме? Ние сме американци. Бог да ви благослови; благодаря ви.

---

Речта е произнесена при встъпването на Роналд Рейгън в длъжност на 23 януари 1981, 14 дни преди да навърши 70 години