Повечето наблюдатели в България смятат, че кабинетът ще бъде нестабилен. Как гледат обаче на новото правителство в чужбина. Публикуваме пълния текст на интервюто на BBC по този повод със специалиста на корпорацията по въпроси на Югоизточна Европа Гейбриъл Партош:

- Споделяте ли виждането, че кабинетът ще бъде нестабилен?
Г.П.: Мисля, че е твърде рано да са каже. Настина трябва да се види как голямата коалиция работи. Това е необичайна формация според стандартите на българската демократична система. Разбира се ще има големи трудности пред трите партии да работят заедно. В крайна сметка те имат различни политически платформи по много въпроси. И накрая, но не и най-маловажно, различия ще се проявяват и в самите партии. Коалицията обаче има едно голямо предимство - отделните членове са обединени по основната цел - членството на България в ЕС.

- Говорейки за цели, какви ще бъдат основните предизвикателства пред новото правителство?
Г.П.: Мисля, че ЕС определено е приоритет номер едно, главно защото от членството много зависи достъпът до допълнителни фондове. Колкото по-рано тези пари дойдат в България, толкова по-добре. Второ, от подобряването на правосъдната система имат интерес всички и най-вече самите българи. Това е голямо предизвикателство. Проблем ще бъде унифицирането на различните платформи, интереси и обещания. Социалистите, например, казват, че искат да увеличат заплащането в обществения сектор, а новият министър на финансите Орешарски заяви, че ще преследва още по-консервативна политика от предишното правителство за постигането на балансиран бюджет.

- Сергей Станишев обеща България да стане пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 година. Доколко реалистично е това?
Г.П.: Със сигурност е възможно. Има голям шанс. Това обаче ще зависи от способността на Станишев да ръководи и държи обединена тази трудна и сложна коалиция, от това как тази коалиция и парламентът ще приемат и ще приложат законодателните промени. Всички обаче са в една лодка - от най-висшето ръководство до органите на местната власт. Членството на България, според графика, е съвсем реалистично. Шансовете се подобриха след сформирането на правителство. Икономическите новини от страната са много добри. Трябва все пак да се действа твърдо и решително.

- Исторически погледнато България като че ли повтаря пътя на някои от новите страни-членки към ЕС. Чешката република и Унгария например влязоха в организацията с клонящи наляво правителства. Могат ли да се правят подобни сравнения?
Г.П.: Не може да се говори за прецедент. България и Румъния ще се присъединят около три години по-късно от централноевропейските държави, извървявайки по-дълъг път по различни причини. Сравнения може би е трудно да се правят, но, разбира се, прилики има. Много ми е трудно да намеря аналог на сегашното българско правителство, което е много широка и сложна коалиция. Но сред страните, които се присъединиха към ЕС миналата година, Унгария имаше социалистическо правителство и продължава да го има. Основната партия в полското правителство възникна от бившата комунистическа партия. В Словакия пък дясноцентристкото правителство има доста радикална икономическа политика. Не смятам, че е толкова важно дали правителството клони наляво или надясно. Обединяващ момент обаче за всички страни и правителства е прокарването на необходимите реформи. България икономически и финансово изглежда готова за членство. Проблемът е правосъдната система. За Румъния важи същото, макар че там имат и други проблеми. Така че, пак казвам, членството на България в определения срок остава съвсем реалистично.