Съществуват два вида демокрация - пряка и представителна. В първия случай хората сами взимат всички решения за управление, а във втория възлагат това право на малък кръг политици, по възможност избираеми. Счита се, че ако това става чрез свободни и честни избори, в многопартийна система и при широко участие на избирателите, то народните избраници представляват и защитават интересите на всички граждани. Позволете ми да ви представя двете виждания, според които представителната демокрация е в интерес на своите граждани.

Мандатно виждане

- изборите служат да подберат добри политически идеи и програми, както и техните носители. При избори партии и кандидати представят своето разбиране за развитието на страната и обясняват какво е нужно да се направи, за да живеем по-добре. Те обещават, че когато дойдат на власт, ще проведат именно тази обяснена и представена пред хората политика. И тогава избирателят избира политиката, която му харесва, плюс политиците, които да я осъществят.

Отговорно виждане

- изборите също така служат да държат властимащите отговорни за техните вече отминали действия. И тъй като политиците предвиждат и очакват присъдата на избирателя, се стараят да правят добри неща. Властимащите прокарват и отстояват такава политика, която е в интерес на избирателите. Съответно хората оценяват това и дават положителна присъда на следващите избори, т.е. подкрепят тези политици.
За да бъде обективно описанието на горния модел представителна демокрация, трябва да отбележим още нещо - отношението между избираеми и назначаеми управляващи. Понеже и оценката, и изборът на тип политика от хората засягат само избираемите политици, а в действителност интересите на гражданите се управляват до голяма степен от назначаемите, добре е да знаем какво става в тази страна на управлението. До каква степен държавната администрация и кабинетът са отговорни и зависими от парламента? Дали реално одобрената на избори политика и подкрепените нейни носители - депутатите, се провежда от назначените чиновници и могат ли народните представители да влияят върху това?
Извинете ме за учебникарското описание дотук. Знам, че това са общоизвестни теории, но е добре да ги изложим за прегледност. Защото очевидно нещо се обърква в модела, тъй като политиците не работят в интерес на избирателите.

Общественото недоволство и днес е голямо, рейтингите се сгромолясват, протестите и стачките отново набират скорост. Отново се говори за "подмяна на вота", отново се намеква, а даже и се обвинява, че политиците защитават свои, а не народни интереси.

Явно въпреки стройния и сравнително логичен модел на "мандатност" и "отговорност" на практика действат други механизми - в ущърб на избирателя. Големият въпрос отново изниква: защо представителната демокрация у нас не представлява народа?

Без да си въобразявам, че съществува прост и еднозначен отговор, камо ли решение, позволете ми да се усъмня, че избирателната система донякъде е виновна за това. Че при сегашните партийни листи връзката избирател-депутат и парламент-останали власти е нарушена. Ще е нужна отделна статия, за да разгледаме този въпрос, но и така е ясно, че е наложителна промяна на начина, по който формираме политическия елит. Промяна, която да увеличи ангажимента на политиците към предизборните им обещания и да ги държи лично, а не колективно отговорни при провал. Която ще позволи на хората да избират не само обещания и книжни платформи, а техни носители с подходящи качества да ги изпълняват. И разбира се, с категоричен мандат от своите избиратели да ги наложат ясно в цялата йерархия на властта.

Емил Кошлуков
В-к “Сега”, 17 септември 2002г.