На съдиите във Варна май им припари под деликатните задни части. От СОПА осъдиха на два пъти Административния съд във Варна, гръмна и колата на шефката на същия този Административен съд - Варна Тинка Косева (говори се, че „гръмна“ е много по-точната дума от „изгоря“). Във Варненския окръжния съд пък „смело“ излизат в отпуск – естествено точно когато най-сладко ти обясняват, че корпоративната „истина“ не била тяхно верую. Миличките! Не знаех, че в тази достопочтенна институция се занимават със смехотерапия. За да е по-пълна картината се налага да прибавим и новите епизоди от сагата с Анелия Цветкова и все повече закучващото се делото срещу Иван Славков.

Най-лесната работа е да злорадстваме, гледайки от страни как посред лято рогът на НЕщастието се изсипва с цялата си прелест, върху гелосаните съдийски прически. В края на краищата, онзи СЪДИЯ горе гледа! Забавя, но не забравя!
Със страшна сила обаче се оформя един въпрос - защо изобщо плащаме за правосъдие, след като разчитаме на... Господ!

Същите тези съдии получават заплати от нашите данъци.
Би било добре веднъж за винаги да си набият тази истина в главите!
Негово величество данъкоплатецът може да измисли и по-добри начини да се забавлява, отколкото да злорадства над съдийското нещастие.
Все си мисля, че ако исках да се веселя щях да ида на плаж, на кръчма или на кино.
А не в съда!

Когато преди време финансовият министър Дянков им намали средствата за премиални, съдиите ореваха цялото публично пространство, колко несправедливо било постъпено с тях. Сякаш премиалните им падат от небето, а парите, които управлява Дянков, са негови лични и не са пак от нашите данъци?

Пари срещу реформи – защо тази максима да важи за лекарите или за фермерите, а за съдебната власт не.
Просто следващият път ние данъкоплатците трябва по-категорично да подкрепим финансовия министър и неговите чисто „дисциплиниращи“ мерки спрямо съдебната власт.
Още повече, че е логично най-драстичните икономии да започнат от Варна - този прекрасен град с още по-прекрасни съдии!

Ако ли не? Ще се „забавляваме“ до второто пришествие с „божието правосъдие“, когато на някоя съдийка й гръмнат колата, или и я приберат с подкуп, или падне и си счупи крака, или оплешивее, или й поникнат косми между пръстите на ръцете и т.н., и т.н., чак до последното садистично „благопожелание“.
От което, за съжаление, по-добре няма да заживеем.
Антон Луков