Новата обединена социалдемокрация трябва да докаже себе си отделно от БСП. Тя няма друг шанс, освен да успее заради неуспялата БСП. Това заяви за БГНЕС финансистът и политик Кольо Парамов.

В събота ще се състои Национална конференция на партия Обединена социалдемокрация. Основни точки в дневния ред са оценка на политическата и икономическа ситуация в страната, дискусия за лявата алтернатива и излизането от кризата, както и избор на ново ръководство на партията.



БГНЕС: Нуждае ли се България от нова лява партия?

Кольо Парамов: Повече от 22 години всички наблюдаваме с очакване промените в БСП, но те така и не се случват.

Необходимо е да се заяви ясна социалдемократическа позиция, която да контрастира с опитите на БСП да манипулира лявото пространство. Социалистите страдат от двуличие: когато са в опозиция се опитват да защитават една утопия, а когато са на власт бързат да материализират богатството, забравяйки за своите стартови идеи. БСП е осакатена от прехода, преяла с възможностите на върхушката си и предала сама себе си.

Оценката за БСП е преломен момент в общите трактовки за стила на бъдещата обединена Социалдемокрация. Ако днес бегло и елементарно подходим към оценката на БСП, това означава, че утре няма да можем да определим изходната позиция за старта на обединената социалдемокрация. А стартът е възможен и би бил успешен, само с наличието на точна и важна политическа база за лявото пространство, както и за нейната разновидност.

Новата обединена социалдемокрация трябва да докаже себе си отделно от БСП, отделно от нейната зависимост и стил. За да постигне и успее в онези всеобщи леви цели, които БСП забрави и продаде. Новата обединена социалдемокрация няма друг шанс, освен да успее заради неуспялата БСП.

БГНЕС: Смятате ли, че беше изкористена лявата идея?

Кольо Парамов: Целесъобразната същностна изява на БСП в ляво бе изкористена до неузнаваемост и използувана най-ефективно за други цели. Георги Първанов умело и демагогски използва срещите в Лесидрен и Солун за уеднаквяването на "единното голямо ляво", а всъщност реализира себе си. Индивидуалният разчет на "азът" на Първанов успя да дискриминира другите лидери в ляво, за да утвърди себе си. Така БСП в средата на 2001 г. бе готова на всякаква друга програмна теза освен лявата. Времето на "застоя" на Първанов /октомври 2001 г.- януари 2012 г./ утвърди вторичната му максима да предопределя в ляво всичко с възможно най-грозния, най-циничния и съмнителен подход. Отстъпките от програмните цели в ляво осигуриха промяната по дълга, корупцията на жълтия елит, коалиционната програма на тройката, наченките на олигархията, както и нейното пълно утвърждаване.

БГНЕС: Какви са вашите цели?

Кольо Парамов: Искаме да обединим социалдемократите в България в единна обединена социалдемократическа партия, която да бъде готова да води смислена и реална политика, а не фразеологична пропаганда. Смятаме, че всички формации в лявото пространство и извън Социалистическата партия трябва да създадат единен фронт, своеобразен алианс срещу нея и да разкрият фалшивата й политика. В тази връзка ще убедим Социнтерна и ПЕС, че тя не е онази ефективна лява формация в страната, а е продукт на стартовия олигархизъм, зависима и направлявана от него.

Като социалдемократи искаме единна национална политика по 10-12 фундаментални проблема на държавата, утвърждавайки ги като фундамент на перспективата на България 2020. Смятам, че истинската стопанска ситуация в страната и да се включим с конкретен принос за установяване на параметрите на социалната поносимост. На основа на разчетите и статуса ни като нова обединяваща социалдемократична партия ще настояваме за разумност и държавна целесъобразност при решаването на горните проблеми.

БГНЕС: Как приемате шансът на ХХІ век от политическа гледна точка?

Кольо Парамов: Поставяме си четири големи задачи. Искаме да направим глобализацията свободна, справедлива и солидарна. За тази цел сме длъжни да възвърнем силата на политическото си действие. Това изисква силна и социална както Европа, така и България. Като общност на глобалната отговорност на гражданското общество, икономиката и политиката.

Искаме политика по създаване на нови ценности. Тази политика прави възможен качествения растеж, благосъстояние и работа за всички, както и гарантиране на естествените условия на живот. Социалното пазарно общество на бъдещето трябва да открива настъпателно нови пазари, да поставя техническия прогрес в служба на човека и околната среда и да гарантира честна конкуренция.

Искаме социалната държава на превантивната грижа, която създава шансове за самостоятелен живот, прави възможни участието и социалния напредък и гарантира сигурност чрез солидарност.

Искаме да засилим на всички равнища гигантския потенциал и силата на само организираността на едно активно гражданско общество. Тези намерения са определящи към идеята за социалната демокрация през ХХІ век. В своята цялост те не противопоставят икономиката на екологията, държавата на границите, личния успех на солидарността. Това осъвременяване на социалдемократическия подход ни принуждава да знаем реално деформациите и цялото грешно проектиране на социалната база до сега. Ипотечната криза на Запад доказа тези условия.

БГНЕС: Смятате ли, че е възможна една другата България?

Кольо Парамов: Всеки национален подем в българската история има в основата си националното обединение и всеки упадък е резултат на разединението. Продължаващото обедняване на българския народ, корупцията и организираната престъпност през последните 20 години будят страх и несигурност. Тяснопартийните противопоставяния разединяват нацията, установяват нестабилност на държавните институции, пораждат необходимост от търсене на трайна основа на национално обединение и помирение.

Считаме, че българската политическа класа трябва да намери сили да възроди идеала за единството на нацията, обединявайки се около националните ценности. Разбирането и възприемането на тези принципи във всичките им аспекти в обществено-политическия живот ни принуждават към национално обединение, а не към политическо разслояване.

Българите изгубихме упованието и вярата в солидарността. Това чувство за принадлежност към обществото, към взаимната му отговорност, към взаимното уважение и доверие между членовете е поставено на сериозно изпитание. Солидарността нито в левия, нито в десния политически спектър не присъства като първостепенна и водеща сила. Увлечението ни в тяснопартийни борби, противопоставянето и материалното печалбарство елиминират разбирането ни за другата България.

Другата България по-богата, по-силната, по-стопански извисената и социално осигурена днес е няма. За съжаление 22 години след началото на прехода ние сме все още в нулевия старт като социалдемократическо отношение на промяната. Това ни принуждава днес да формираме политическа система с други цели и елити за другата промяна. /БГНЕС