Министър Владимир Атанасов вече е в ролята на ответник в съда. Да не се изненадва, поведенческият почерк на облажилите се бивши чиновници и братовчеди от Костовото правителство е добре познат. Всички те стриктно спазват указанията с нокти, зъби, грешни пари и съдебни дела да бранят завладяното от държавата, народа и обществото. Безпогрешно се разпознават и по активността на газетите “Дневник” и “24 часа”, в които напоследък ръсят поръчковите си дописки.
МОН постоянно се оплаква от хронична финансова оскъдица. Същевременно в периферията на тази сфера се въртят много големи пари. От външни програми, от частни уроци, за изготвянето на учебници. Те влизат в джобовете на доста ограничен кръг хора, като правило имащи пряк допир до политическия връх на управляващата партия.
НЦВ Симеон Втори дойде на власт без своя партия с неизбежно присъщия й политически връх и задължителната негова клиентела. Това е важна, макар и не единствена причина, поради която предишната братовчедска камарила успешно се окопа в повечето държавни ведомства. Другата е, че г-н Сакскобургготски твърде дълго се церемони със СДС и не разрешава на министрите си да се отърват радикално от сините мушмороци Няма да дочака благодарност.
Образованието е политика и икономика, Политикономиста твърде дълго се е мотал в коридорите на ВУЗ-овете и е разбрал това отлично. То е и едно от най-важните оръжия за водене на борба за умовете и сърцата на младите граждани. За тази битка срещу България и Джордж Сорос плаща добре на слугите си, Костов яко е усетил и това. Ето причините за особеното му внимание към налагането на максимален контрол над сферата на просветата с последващото й частично приватизиране.
В разработките на правила, програми и учебници и при налагането им активна роля играят проф. Валери Стефанов, декан на “Славянски филологии”, Детелина Крумова от същия факултет и проф. Милена Васева. Енергично им съдейства зам.-министър Красимир Николов. Като основен издател се налага “Анубис”. По това време обаче се появява и издателство “Диоген”. В тесен кръг информираните веднага ги кръщават “поделения на фондация “Бъдеще за България”. Напълно основателно, като се имат предвид личният състав, структурата и финансирането.
Тъй че от “Диоген”-овата бъчва наднича Костовата паралелна власт в сферата на просветата. Осъществява се паралелно образование.
С разработките по математика се захваща Николай Райнов, инспектор в дирекция “Средно образование”. Работата му се благоприятства активно от зам.-министър София Димитрова. Тя в отделни случаи се явява едновременно автор на наредби, автор на учебни помагала, техен оценител и дори на евентуалните им издатели. Не е редно, меко казано. Неин покровител е акад. Кендеров, считан за гуру на днешните математици.
С малки изключения всички тези хора са и активисти на фондацията на Елена Костова. Много от тези лица участват и в работни групи по проекта на Световната банка за преструктуриране на образователната система, финансиран със заем от 15,4 милиона долара. Само след месец представители на банката ще дойдат да проверяват изпълнението му, запознати прогнозират сериозен скандал. Тази перспектива също е една от причините за размахването на кирливи ризи от и срещу МОН.
Несъмнено бурната видима изява на “Диоген” през август т. г. е предшествана от грижлива и скрита подготовка, започнала още по времето на предишното правителство. Министерството е изправено пред свършен факт, както преди това стана с учебниците. По места в полза на центъра се стараят бивши и дори настоящи шефове на инспекторати. Повечето от координаторите са били, а някои продължават да са активисти на СДС. Такива са и повечето от ангажираните за курсовете около 200 учители. Предпочитани са били тези, които нееднократно са участвали в изпитни кампании като проверяващи кандидатски работи.
В рекламния си анонс центърът гарантира успешно положени изпити на тези, които платят 300 лева за 100 часа обучение и допълнително си закупят предлаганите учебно-помощни материали. Хорариумът е очевидно недостатъчен, ангажиментът обаче не е гола реклама. Според запознати с механизмите специалисти, подминати по различни причини от шефовете на “Диоген”, системата е изпробвана предварително и работи добре.
Не случайно в рекламката обещават “абсолютно еднакво качество на подготовката във всички краища на страната”. Провеждащите курсовете налагат стила на центъра, учебните помагала за самостоятелна работа допълнително го затвърждават като комплекс от характерни навици сред обучаемите. После те лесно се разпознават от опитните проверяващи. Част от тях са надлежно инструктирани в началото на септември в семинар на “Диоген” в Равда.
През април тесен кръг посветени в МОН вече знае кръга на темите по литература и видовете задачи по математика, които ще се паднат на изпитите. Координаторите в центровете по места ги научават веднага. Срещу “такса” от 1500 долара, твърдят добре информирани източници. Има достатъчно време подготовката да се съсредоточи до средата на май само по тях, а това вече дава значително предимство. За година-две сред заинтересуваната част от обществото ще се разпространи фактът, че подготовката на ученици в частния Учебен център “Диоген”осигурява най-добри практически резултати. Шефът му Панов казва: “Създавайки този център, ние изведнъж добиваме влияние върху цялата учителска колегия”.
За неуспелите “свои” кандидати е отворена допълнителна вратичка. Това са т. нар. спонсорски бройки. Родителите се ангажират да спонсорират нещо в школото и чедото им е записано извън класирането. Така става в някои езикови гимназии, в Търговския техникум в София - също. По тази нечестна формула записват и в някои ВУЗ-ове, в УНСС, например.
За успешното функциониране на паралелното образование са необходими три условия. Подготовката в училищата трябва да е много слаба, за да се утвърди голямата потребност от частни уроци. В МОН и в областите трябва да се запази и укрепва корумпиран, но политически лоялен кадрови корпус. Нужно е още правилата на играта постоянно да се променят.
Това имаме днес. Затова данъкоплатците всъщност плащат три пъти за образованието – чрез бюджета за училища и заплати, за частни уроци и за по-скъпи учебници.
Докато паралелната Костова власт придобиваше влияние и пари, сегашното ръководство на МОН фактически й съдействаше. Било с продължително бездействие, било напоследък и с погрешни ходове. В професионалните кръгове и в обществото се наложи устойчивото впечатление, че министърът и хората му просто искат да се възползват от властта си, за да поизместят предишните юнаци от пазара на учебниците и частните уроци. Не без основания.
Той не премахна предпоставките за съществуването на паралелното образование и не разруши изградената около “Анубис” и Диоген” конструкция. Търпи гнусотията на спонсорските бройки. Така подпомогна противниците си да му нанасят мръсни удари в гръб и да прехвърлят отговорностите за всестранната мизерия в просветата изцяло върху МОН. Хак му е.
Но, макар и закъсняла, битката срещу паралелното образование е нужна на обществото и трябва да бъде доведена докрай.
ИЛИЯ ИЛИЕВ
В-к “Монитор”, 17 октомври 2002г.