Продължение...

---

Икономиката не може да избяга от демографията

На фона на общата неблагоприятна демографска ситуация, тенденциите в развитието на населението са както фактор, така и резултат на икономическото развитие на общините. Общините с най-малка гъстота на населението се оказват сред най-ниско развитите - Трън, Невестино, Трекляно и други.

През последните години се забелязва нарастваща урбанизация в ниско развитите общини, където преместването в общинския център е по-скоро обусловено от естествения инстинкт за оцеляване, а не води до повишаване качеството на живота. Най-висок е показателят за напусналите общините Добрич (-1203), Видин (-690 лица), Враца (-749), Сливен (-608). София запазва огромната си притегателна сила с около 13394 лица прираст, Пловдив е с 1720. Крайморските общини също привличат население - Аксаково, Варна, Бургас.
Общините с намаляващо население са сред най-ниско развитите. Невестино е с най-нисък показател за естествен прираст - минус 38,5 на хиляда и изключително ниски икономически показатели.

Застаряващите общини имат по-малки шансове за икономически просперитет. Коефициентът на възрастова зависимост за България е 46,8% и само в 60 общини от всички 262 този показател е под средното за страната. Липсата на работна сила е една от основните пречки за привличането на инвестиции в общините с висока възрастова структура. "Млади" са предимно общините, в които делът на етническите малцинства е по-голям. Там обаче проблем са образованието и квалификацията. Тук не става въпрос за количествените показатели като брой училища, паралелки и т. н., а за качеството на образованието и способността му да създаде подготвена и конкурентноспособна работна сила, която да съответства на регионалното и национално търсене.

Данните за безработицата през последните години коренно промениха съдържанието на това понятие. Въпреки че преструктурирането на икономиката беше основна причина за безработицата, вече най-ефективната "машина" в това отношение е ниското образование и липсата на квалификация. Делът на безработните без образование нараства застрашително и води до маргинализация на тази част от обществото.

Проблемът с образованието е и в застрашително нарастващия брой на неграмотните, както и на отпадналите от образование. Общините с най-нисък образователен индекс са Твърдица (262 място), Руен (256), Дулово (260), Кайнарджа (254), Алфатар (252), Лъки (251). Повечето от тях са и сред най-слабо развитите.

Общините с най-висок индекс на образователно равнище са София(1 място), Дряново (2), Кюстендил (3), Чепеларе (4), Перник (5), Търново (6), Априлци. И докато икономическият прогрес е заложник на образованието, то високото образование не е достатъчен инструмент за решаване на икономическите проблеми на общината. Например, Горна Оряховица, въпреки че е на 9 място по общ образователен индекс, е едва 159-а по БВП на човек от населението.
Неравномерното разпределение на училищата и засилване на тази тенденция ще генерира още повече контрасти в социално-икономическото развитие на общините. В десет общини в България има само едно училище. Очевидно критериите за закриване на школата трябва да излязат извън чисто икономическите рамки. Такива важни обстоятелства като регионална политика, социална политика и т. н. трябва да участват при прекрояването на картата на образователните институции.

"Периферия" в центъра

Географското положение играе важна роля за развитието на общините. В ЕС за неравностойни се считат регионите в периферията на страните. Парадоксално по всички стандарти и теории е общини с добро географско положение, в близост до столицата да са на "опашката" на икономическото развитие. Въпреки близостта до столицата, икономическото и социалното развитие на Радомир, Трън, Костинброд и др. значително изостава.

Надеждите, че бъдещето на общината зависи изцяло от държавата, бяха попарени. Онези, които чакаха централната власт да им оправи улиците, станаха свидетели на упадъка и обезлюдяването на собствените общини. Другите пък, които се обърнаха към населението си, успяха да се измъкнат от високата безработица и преодоляха икономическата криза успешно.

Горчивата истина, с която трябва да свикнат новоизбраните кметове, е, че всичко в общината зависи от тях - чистенето на улиците, изграждането на детски площадки, привличането на инвестиции, подпомагането на малките и средните предприятия, борбата с неграмотността.

Даниела Бобева*
В-к “Сега”, 7 ноември 2003 г.

* Авторката е бивш министър на търговията, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции и вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и инвестиции. В момента координира различни проекти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).