Социално-икономическото развитие на общините през последните години изобилства от парадокси и трудно обясними с конвенционални икономически теории тенденции. Оставени сами в "океана" от социални и икономически проблеми, някои общини започнаха да "изплуват". За жалост твърде малко уроци бяха научени от този болезнен процес и най-важният сред тях е, че за да успее една община, тя не трябва да чака "отвън" и "отгоре", а с предприемчивост от страна на управниците си и с интелектуалния потенциал на населението да използва ефективно предимствата на региона - географско положение, суровини и най-вече човешки капитал.

Нарастваща дистанция между общините

Липсата на ефективна политика за регионално развитие, ограничаването на финансовата самостоятелност на общините и несполуките в избора на кметове доведе до засилване на неравномерността на социално-икономическото развитие на общините. Контрастите са огромни и те трудно биха се обяснили с естествени географско-икономически фактори. Съседни общини, с еднакви природно-географски условия за развитие, много често са в противоположните страни на таблицата на икономическото развитие. Традиционно ниската мобилност на работна сила и на инвестициите в България допълнително изостря проблема с неравномерното развитие на страната.

Големината на общините, противно на икономическата логика, не оказва влияние върху социално-икономическото им състояние. Най-малката по територия община - Челопеч (44,4 кв.км) е значително по-добре икономически и социално развита от най-голямата Сливен (1366,6 кв. км). Челопеч е на второ място по БВП на човек от населението и е сред първите десет общини по индекс на човешкото развитие.

През последните години дори и в най-индустриално концентрираните общини се разширява делът на малките и средните предприятия. Загубиха общините, които чакаха да се възродят огромните заводи - Радомир, Лом и др. Спечелиха тези, които заложиха на инвестициите в малки бизнеси в комбинация с привличането на чуждестранни капитали в съответния сектор - Пещера, Пазарджик, Тутракан, Хасково и др.

Липсата на предприемачески нагласи и на бизнескултура прави изключително трудно развитието и на селското стопанство - типични примери са Карнобат, Аврен, Белослав и други.

Въпреки шумно прокламираните инициативи за създаване на подходящи бизнесструктури - бизнесцентрове, агенции за регионално развитие, селскостопански информационни агенции и др., в повечето от общините такива липсват. И проблемът с информацията е сред най-сериозните препятствия за развитието на икономиката там. В това отношение общините, които съумяха да подпомогнат заедно с неправителствения сектор създаването на информационни центрове за бизнеса, успяха.

По време на кампанията за местните избори бяхме свидетели на злоупотреба с "джокера" голям инвеститор, който ще дойде и разкрие работни места в общината. Моделът "Севлиево" и превръщането на общините от пепеляшки в принцеси не се случва за един ден, а е плод на многогодишно партньорство и доказване на способностите на общината да създава условия за печеливш бизнес. При затихващия интерес на чуждестранните инвеститори към България ще успеят само онези общини, които предложат по-добри условия и реално партньорство.

Някой трябва да обясни на хората, че

бизнесът, а не държавата създава работни места,

пътища, дава пенсии, издържа училищата и здравеопазването. За съжаление и по време на тази предизборна кампания станахме свидетели на подхранването на нихилизма към бизнеса и предприемачите у българите. Тази тенденция се доказва от изследване на 20 малки и средни общини, в които около 70% от населението не одобряват и се отнасят отрицателно към бизнеса. Привличането на инвестиции и разширяването на производството и работните места е невъзможно без създаването на благоприятна обществена подкрепа за бизнеса. Как чуждестранните инвеститори ще се чувстват в община, където дори и собствените малки и семейни фирми срещат бюрокрация, неодобрение и трудности?

В много общини е създадена монокултурна икономика, свеждаща се до един или два отрасъла. Рискът за неустойчивост се крие в това, че при смяна на конюнктурата тези общини ще са обречени на висока безработица. Утешение за много общини и гордост за много кметове са шивашките цехове. Масово бяха открити такива в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Петрич и т. н. Те създават заетост и поне временно решават проблемите на безработицата. В тези общини обаче расте делът на незаетите мъже. Проблеми има със социалната сигурност, условията на труд и перспективите в този сектор, заради високата конкуренция от стоките от Китай и Латинска Америка. И тъй като цената на българската работна сила ще расте, бъдещето на много шивашки цехове е неясно.

Разширяването и диверсифицирането на икономиката на общините е най-сигурното средство за намаляването на рисковете и нарастването на устойчивостта. Много общини все още са скептично настроени към алтернативните форми на туризма - еко, културен, селски. Недостатъчно се насърчава и разширяването на палитрата от услуги. А това е недалновидност, като се има предвид, че общините разполагат с огромни терени и пустеещи помещения.

Селското стопанство: слабо изиграна второстепенна роля

Ролята на селското стопанство във възраждането на повечето общини е второстепенна. Делът на постоянно заетите там варира от 0% в Ковачевци, Перущица, Рила и Копривщица до 68,2% в Добричките села. В 9 общини той е над 50% - Грамада - 67,1%, Опан - 64,7%, и т. н. Тези общини са и сред най-ниско развитите в икономическо и в социално отношение.

Обработваемата земя и нейното качество се оказва не най-важният фактор за успеха на селското стопанство. Общини като Якимово, където обработваемата земя е 86,8%, Вълчедръм -с 83,1% и Медковец- с 86,9% са на опашката по БВП.
Скромните инициативи за развитие на селските региони се оказват неразбираеми и недостъпни за широк кръг общини и тяхното използване не е възможно без информационна кампания и създаване на местен капацитет за кандидатстване по проекти. Затова и програма САПАРД изглежда толкова неравномерно разпространена. Ролята на регионалните служби е най-често предмет на остри критики. Тяхната ефективност трябва да се оценява не според върнатите, а според успелите проекти. Програмата има нужда от опростяване на процедурите и облекчаване на достъпа, от доверие сред общините и сред земеделските стопани.

---

Продължава тук...