Варненският кмет винаги е давал мило и драго да не го пишат, че е праволинеен комунист. Само малко бил социалист и разбира се, все се пише, че е… по-малкото зло!
Ако обаче и към негова светлост се приложи стандартния критерии за оценка според действията му, а не според приказките му, тогава току-виж лъснала съвсем друга картина. Като нищо ще излезе, че набедения за сталинист общински съветник от БСП-Варна, Панко Анчев е либерален демократ в сравнение с другаря Кирил Йорданов.

Най-пресен е примерът с кризата около детските градини във Варна. Местата не достигат и според спомени на нашите родители в последните 40-50 години все не са стигали. Навремето, ортодоксалните комунисти са решавали проблемите с ортодоксални мерки - харесват си някоя по-красива и голяма къща в центъра на града, национализират я, изгонват собствениците за 24 часа и накрая Бай Тодор мляска дъвката, че “за 45 години бяха построени две Българии”. И така, някак си ограбвайки собствеността само на малко хора, били запушвани устата на повечето хора.

Между другото, ако живеехме в онези времена, идеи за решение на кризата има -чудесна детска градина ще излезе, например, от къщата на Красимир Узунов в морската градина или от крепостта на ТИМ до хлебозавода. И на Петя Славова колибката не лъже, пък и на самия варненски кмет Кирил Йорданов имотите от реституцията също стават.

В наши дни обаче, кметът - социалист, който не бил комунист, няма как да национализира по-хубавите сгради и да си реши проблема.

Пред него има два начина за справяне с кризата - единият е много досаден и е свързан с изграждането на нови детски градини. Така действат загниващите капиталисти в онези загниващи икономики - ако нещо го няма на пазара - правиш го.

Другият начин за справяне с кризата е далеч по-интересен - измислянето на все нови и нови правила, препятствия, административни мерки и т.н, чрез които да бъде отровен живота на хората. Добре би било по-елементарните поданици на варненския кмет да се насъскат едни срещу други по най-различните признаци – варненци срещу неварненци, граждани срещу селяни, мъже срещу жени, стари срещу млади и т.н. Идейните бащи на тези шмекерии обаче пропускат един много непредвидим страничен ефект. Българинът, по някакъв неизвестен за природата и обществото начин, винаги съумява да заобиколи препятствията, които не може да прескочи.

В крайна сметка, ще се получи същото като в годините при Бай Тодор – уж кафе нямаше никъде, пък всички пият кафе. Тоест, заветната бележка ще се намери и напъните на кмета да излъже обществото ще доведат до това, че обществото ще излъже кмета. И така, покрай кръговрата на лъжата ще си живеем един, два, три и един Господ знае колко още, кметски мандата в условията на нерешен проблем.
Антон Луков