Панко Анчев е литературен критик и историк на българската литература, трети мандат общински съветник от БСП в местния варненски парламент, където председателства постоянната комисия по култура, вероизповедания и медии. Секретар по “Връзки с обществеността” и ръководител на пресцентъра на Градския съвет на варненските социалисти. Роден е през 1946 г. във Варна. Завършил е българска филология през 1971 г. във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като журналист в Радио Варна (1972-1973), редактор, завеждащ редакция, главен редактор и директор на книгоиздателство “Георги Бакалов” – Варна (1973-1990), директор на РТВЦ – Варна (1996). Отговорен редактор на възстановеното списание за литература и изкуство “Простори”. Автор на 8 книги.

- Г-н Анчев, какви са очакванията Ви за предстоящия конгрес на БСП и как ще коментирате изказването на вашия съпартиец Илия Божинов, според когото има министри от партията ви, които опъват чадър над картели и монополисти?
- Аз очаквам предстоящия конгрес на БСП да подготви партията за изборите, които предстоят следващата година. Той трябва да утвърди нова програма, да приеме промени в устава или даже нов устав и да набележи основните задачи, които предстоят пред партията и нейните членове през този период. БСП е управляваща партия, това, разбира се, й създава доста проблеми, които трябва да решава в държавата и тя трябва да бъде готова за предизвикателствата. Аз мисля, че конгресът ще се справи с тази задача. Нямам някакви притеснения и не очаквам някакви изненади. Намирам конгреса за една поредна проява, която партията трябва да преживее, за да довърши мандата си и да претендира за следващ мандат.

Що се отнася за изказването на Илия Божинов, може и да е прав, не знам, нямам информацията, която той има, но аз лично намирам поведението на този господин по-скоро за провокативно, отколкото очистващо партията. Вероятно той има някакви причини да се държи така, но мога да бъда съгласен с него в едно, че, ако действително има хора във висшите ешелони на властта, които са членове на Българската социалистическа партия и които по един или друг начин са свързани с нечист бизнес, с престъпност, с разрушаване на държавата, те естествено трябва да понесат своята отговорност. Каква е разликата дали е член на БСП или на някаква друга партия? Всички са равни пред закона и партията няма какво да крие главата си в пясъка и да казва: ние нямаме такива хора. Имаме такива хора и като ги имаме, те трябва да бъдат извадени и наказани съгласно законите.

- Възродителния процес стана една от актуалните теми на седмицата. Ще поиска ли прошка БСП като приемник на БКП за случилото се преди повече от 20 г. и какъв е коментарът Ви за искането на коалиционния ви партньор ДПС за приемането на лустрационен закон, който би засегнал най-много може би тъкмо Вашата партия?
- Това е събитие, което е в историята. То може и е време да бъде анализирано, да се оценяват причините за неговото пораждане, за това удобен ли е бил моментът, правилно ли е било постъпено или не. Това са неща, с които вече историята трябва да се занимава. Но цялата тази политическа емоция, която витаеше около Възродителния процес, е преживяна според мен. Реакцията на ДПС е продиктувана от непремереното изказване на Бойко Борисов, че видите ли Възродителният процес е бил правилен, но в неподходящото време и с неподходящите средства. Не виждам смисъл политически да се коментира този Възродителен процес и не виждам нищо нередно в реакцията на ДПС да поиска такъв закон, защото знам, че стрелите са насочени към самия Бойко Борисов и към хората от ГЕРБ, много от които са участвали във Възродителния процес. Друг е въпросът как, защо, по каква причина, на какво място, какво са правили и т.н. Иначе аз по принцип съм против всякакви лустрационни закони, защото не може да се нарушават правата на гражданите по политически причини, това е изключено. А който е бил виновен, аз мисля, че той е получил и наказание от съда, и нравствено наказание. За мен процесът е приключил, но не исторически, историята трябва да се произнесе по този проблем.

- Според Вас повиши ли се коалиционната култура на българската политическа класа и каква нова коалиция можем да очакваме след изборите, доколкото според проучванията към момента никоя партия няма необходимото мнозинство да управлява сама?
- Аз съм сигурен в едно, че се повиши коалиционната политика на БСП. И това се доказва от нейното битие на коалиционен партньор в една коалиция, която управлява държавата. 45-те години, които нашата партия управлява не по волята на избирателите, а по други причини, я бяха отчуждили от тези демократични похвати, с които една партия може да дойде на власт, да остане и да си отиде. Но годините в опозиция след 1989 г. показаха, че тя трябва да се съобразява с реалностите и трябва да търси партньори в управление и в опозиция, и мисля, че тя успешно се справя. И понеже казах в управлението на държавата, добавям и в нашия град, в управлението на общината, където от няколко години, вече втори мандат и половина ние формираме мнозинство заедно с други политически партии, някои от които съвсем не са идеологически близки до БСП. Но ние успяваме да преодолеем тези идеологически различия в името на други цели, на други задачи, които си поставяме. Те са краткосрочни, разбира се, не са стратегически, но така трябва да постъпва една разумна партия.

- Все пак има ли невъзможна коалиция за вас?
- Аз мисля, че няма невъзможна коалиция и не може да се говори за безпринципни коалиции. Защо? Защото партиите са политически изразители на социалните съсловия. Обществото се разслоява все повече и повече по ред причини и все по-малко една партия може да бъде изразителка на много голям кръг от хора. Вие виждате вече от колко години проучванията сочат влияние на една партия някъде от порядъка на 20-25 %. Това е напълно естествено и затова трябва да се търсят близките неща, общите интереси и общите възможности, за да се управлява държавата и да се върши работата. Няма как по друг начин да стане.

- Последните месеци се вдигна не малко шум около проекта “Варна – Европейска столица на културата” и най-вече за търканията между администрацията и Общинския съвет. Какво става с този проект и има ли какво да се добави по темата от Ваша страна?
- Аз не бих казал, че има търкания между дирекция “Култура” и комисията, между администрацията и Общинския съвет. ОбС, комисията и аз като неин председател изпълняваме своите функции, дадени ни от закона, ние сме законодателна и контролна власт, над администрацията, над изпълнителната власт. Ние искаме това, което е взето като решение на ОбС, да се изпълнява. Разбира се, има много причини, поради които едно или друго решение не могат да се изпълнят във вида, в който е прието и затова ние правим анализ. Някой път може да натискаме повече и да искаме повече, но то не е за цел да злепоставяме, да дискредитираме, а за да вървят работите. Лично мен ме притеснява това, че реализацията на този проект се бави. Това е факт, не мога да го отрека. Казвам го напълно добронамерено и със съзнанието, че този проект е много голям, много мащабен и той изисква мобилизацията на цялата администрация и ОбС, и даже на целия град. Защото проектът “Варна – Европейска столица на културата” не е само за култура, ние няма да правим една година, която да бъде център на фестивали, повече отколкото имаме сега, ние тогава ще преживеем битието си на друг тип град. И затова, стремейки се към спечелване на този проект, ние всъщност вървим към един друг град, ние искаме да развием този град, за да стане той действително европейска столица на културата, но преди всичко европейска столица – център на Европа в тази година, 2019 г.

Има различни причини мащабът на проекта да не се осъзнава в цялата му значимост и пълнота. Може би аз имам най-малък шанс 2019 г. да присъствам, ако, живот и здраве, всичко върви благополучно, на провеждането на тази “Европейска столица”, но това не значи, че сега трябва да кажа, че мен това не ме интересува и че има по-важни неща. Да, има неща, които в момента са много важни, актуални проблеми, но стратегическият проблем остава и той трябва да бъде решаван. Аз се надявам, че г-н кметът ще мобилизира своята администрация, за да заработи тя именно в тази посока. Вярно е, че той върши доста голяма работа по отношение на лобирането, но усилията сега трябва да се насочат към търсенето на средства и изработването на програма, за да можем да постигнем голямата си цел. Но пак повтарям, няма конфликт между администрацията и ОбС в това отношение, това е просто изключено.

- Но има ли конфликт на интереси, когато председателят на комисията по култура във Ваше лице предлага и гласува общински средства за издаването на списание “Простори”, на което е и главен редактор?
- Какъв конфликт на интереси, това списание е общинско, това не е мое списание. Аз съм избран за член на редколегията като отговорен редактор на списанието от комисията по култура, вероизповедания и медии. За издаването на това списание има специално решение, има приет статут за издаване му от ОбС, това не е частно списание. В статута е казано, че редакционната колегия и отговорният редактор се избират от комисията по култура. Това стана на предното заседание, имаме приет статут, има приета тарифа за авторските възнаграждения. Аз не получавам парите за издръжката на списанието, обявен е конкурс за предпечат, за печат, за разпространение… Конфликт на интереси има, ако списанието не върви добре, аз тогава наистина бих изпаднал в такъв конфликт. Но, слава богу, мисля, че върви нормално.

- Вие сте пишещ човек, автор на осем книги, как балансирате между литературата и обществено-полезната дейност, между изследователя и политика?
- Не мога да кажа, че е лесно или че винаги съм в комфорт. Нещо повече, последните години все повече ми тежи тази обществена ангажираност. Може би защото остарявам и това ме преуморява, а може би защото у мен вече има едно пренасищане с такава работа. Аз, разбира се, не съм вечен нито като общественик, нито като писател и знам, че ще дойде време и то няма да е много далеч, когато ще трябва да се откажа в полза на по-младите, просто защото новото време изисква нови хора, нови идеи, нова енергия, нов начин на мислене и на работа. Но няма да скрия, че обществената дейност от друга страна пък ми помага в моите анализи, защото аз не се занимавам само с изучаване на литературата и на нейната история, но и с процесите в обществото. Много от нещата, които виждам като общественик, като политически деец на определено равнище използвам в своите анализи и обратно – това, което анализирам като мислещ човек, се мъча да го внуша на своите колеги в партията или в ОбС, за да избегнем някои грешки, които са възможни. Не ми е лесно, по- ми е хубаво да се занимавам с книгите и се надявам скоро това да стане, да се занимавам само с това.

- Каква е новата тема, по която работите?
- Сега предстои да излезе десетата ми книга, която се казва “Смисълът на литературознанието”. Там правя опит да анализирам същността на тази форма на познание на литературата и на обществото. Занимава ме проблемът това наука ли е или изкуство, доколко е литература, доколко е наука. Работя в момента и над една книга, която съм нарекъл “Пътят на историята в България”. Тя е продължение на предишните ми книги: “Разумът в българската история” и “Малкият народ”, в която се мъча да обясна как се променя, защо, в каква посока и по какъв начин представата за историята, видяна чрез хората на словото, на литературата. Защото литературата най-пълно, най-точно и най-навременно изразява промените в обществото. А отношението към историята е един от знаците за равнището на обществените идеи и общественото съзнание. По това как гледаш на историята може да се съди за това как действаш и в настоящето. Понаписал съм около 150 страници и се надявам до година-две да приключа тази книга.

- И един по-личен въпрос, ако позволите, откъде идва интересът Ви към религиозната проблематика, какво е личното Ви отношение към религията?
- Аз съм православен християнин, църковен човек, вярващ съм и това от една страна…

- Това не противоречи ли на социалистическата идеология?
- Това е един мит, че Социалистическата партия е атеистична партия, но проблемът е в друго… Когато изучавам средновековната българска литература, особено средновековната българска литература, аз много пъти съм стигал – и не само аз – до една стена, която не мога да преодолея. Защото средновековната литература е литература на вярващите хора, тя е приложна литература към Църквата, към литургията, тя е част от богослужението и ако човек не познава православието, християнството, Светото писание, ако не е вътре в богословието, той не може да си обясни много неща от тази епоха. Да не говорим, че е трудно да се достига до някакви философски открития и прозрения, без да държим сметка за това, което е написано в Свещеното писание. Там е голямата мъдрост и човек трябва да го познава, за да му се открива истината. Никакви противоречия нямам вътрешни и външни с вярата ми и с политическото ми служение. Напротив, в себе си имам пълна хармония и колкото повече се отдавам на тези неща, толкова по-свободен се чувствам.
Васил Тоновски