Истерия – само така мога да характеризирам вълната от нездрави емоции, които обхванаха българското общество през последните дни, след като неколцина видни интелектуалци и много медии подхванаха и разработиха “новината”, че някой искал да вдига паметник я на Сюлейман, я на Вейсел паша, я на Шипка, я край Шейново.

Опитът учи, че много често истериите възникват въз основата на липса на информация или на безкритично възприета погрешна информация. Също от собствения си опит знаем, че много често погрешната информация бива напълно съзнателно подавана именно от хора, които съвсем целенасочено искат да създадат истерия в обществото. “Аферата с паметниците” е пример за именно такъв случай.

Как започна всичко...

Всичко започна с една идея, която и най-големият професионален патриотар не би могъл да определи като непатриотична. А именно идеята да бъдат почетени чрез паметник или паметна плоча българите, загинали героично при феноменалното превземане на Одринската крепост в хода на Балканската война. Според заглушените от останалата шумотевица информации, по време на сондажите в тази посока от турска страна е бил получен сигнал, че е обичайна практика подобни жестове да получават някакъв реципрочен отговор. Именно по този начин е възникнала и идеята, която разлюти мало и голямо в България, задръсти ефира и напълни страниците на всички печатни издания в страната.

Но... В нито един момент не е ставало дума да бъде вдигнат паметник на един или друг турски военачалник. Най-малкото на Сюлейман паша. Всъщност, едва ли самата Турция би помислила, че подобно нещо е възможно и удачно. След войната от 1877-1878 г. Сюлейман паша е бил изправен пред военен съд и осъден тъкмо поради престъпленията, допуснати по време на кампанията, след което е бил предаден от Турция на победителката Русия, където е и умрял като заточеник. Тоест, престъпленията му са били признати официално и от победители и от победени – и никому не би хрумнало както тогава, така и днес, да настоява точно този човек да бъде зачетен по какъвто и да било начин.

След като се опитах да разгранича информационното сено от информационната плява, останах с впечатлението, че идеята всъщност е била да бъде почетена паметта на турските войници, загинали по време на паметните сражения в хода на Руско-Турската освободителна война. Не мисля, че тази идея е чак толкова еретична. Тези войничета не са участвали в битките като доброволци, те са изпълнявали дълга си към своята родина, оставили са костите си по бойните полета и няма нищо престъпно в това, паметта им да бъде почетена по някакъв начин.

Нещо повече, вероятно синовете или внуците на някои от тях са загинали след години рамо до рамо с български войници в Първата световна, при това в сражение срещу руската конница в Северна Добруджа. Давам този пример само за да подчертая, че историята не е нито еднолинейна, нито праволинейна, нито пък е редно да бъде възприемана като пропагандна теснолинейка и именно поради тази причина всяко сантиментално заиграване с едно или друго историческо събитие, лишено от по-обобщен поглед и насилствено изтръгнато от цялостния контекст, обикновено се оказва печално повърхностно.

Още един пример. Преди години много български вестници публикуваха новината, че едно от оръдията, поставени пред паметника на връх Шипка е било... откраднато. Естествено – за да бъде продадено като старо желязо. Тогава тази новина бе възприета като екзотично-развлекателна. Тя не предизвика нито голяма шумотевица, нито патриотарски гняв. Разбира се, тутакси бе наложена най-удобната в такъв случай теза, че кражбата е била дело на роми. Може и наистина да е била...Ами ако не е била? Не само ромите крадат метали в България, все пак. Ами – което не е изключено - ако тъкмо българи са го сторили? Дали същите тези българи, които преди години може би са посегнали на топа, сега не попържат люто заедно с останалите подведени от манипулацията наши сънародници и не клеймят онези, които искат да вдигат паметник на “Сюлейман безумни”, макар че на Сюлейман паша никой никога не е искал да вдига паметник?

И кое е по-скандално? Да посегнеш на един паметник-светиня за цял народ, като му откраднеш оръдието или да поставиш скромна плоча в памет на войници, загинали при изпълнение на дълга си и без да имат право на избор, независимо от това, дали са се сражавали за справедливата кауза или не? Според мен първото. Но то навремето бе подминато тихо и мирно, за да се разрази бурята именно сега, когато тя е напълно излишна и неприемлива.

---

Продължава тук…