Ситуацията на пръв поглед е тривиална.
Пет наши фирми и БСП са споменати в доклада на анкетната комисия на ООН за злоупотребите по програмата “Петрол срещу храни”. Специално Българската социалистическа партия е посочена в частта, която се отнася за отпусканите от бившия иракски режим ваучери за петрол.

И всичко това се случва за n-ти път.

Както си му е редът, червените не се чувстват гузни, достатъчно нагли са, за да не си направят труда да поемат каквато и да е отговорност и, общо взето, всички вкупом изчакват чудото да изчезне след три дни. Известно неудобство предизвиква фактът, че в кашата е забъркан някогашният лидер на българските социалисти и настоящ президент на републиката Георги Първанов, но както всички знаем, пълното щастие е химера. Още повече, е очевидно, че това неудобство не е заради споменатите в доклада грехове, а заради предстоящите в България президентски избори. Всъщност, червените се надяват на типичната за тези географски ширини цинична гледна точка (която някой за удобство наричат прагматизъм). Голяма част от народа наистина не го касае, че някой някъде си бил крал пари заедно със Саддам и че същият този Саддам е масов убиец, на чиято съвест би трябвало да лежат хиляди жертви. Андрешковската логика е желязна – не е проблем, че са крали (стига да не крадат от нашия двор), проблем е, че са ги хванали. Също като в едноименния разказ ще заведем бирника в блатото и ще отървем данъците.

Истинският проблем, обаче е, че този път издънката няма как да бъде вкарана в типичните български рамки. Когато Румен Овчаров заявява за написаното в доклада, че това с “пълни глупости”, би трябвало да е наясно с поне няколко неща. Официалният доклад на анкетна комисия на ООН не подлежи на каквито и да било квалификации от страна на българските власти. Думите на някой си Овчаров едва ли са трогнали някой в Ню Йорк. Още повече, че същият този Овчаров, съвсем до скоро се безпокоеше, че за войната в Ирак “няма официална подкрепа от страна на ООН”.

Тоест, типично по нашенски, когато ни отърва, ООН е голяма работа. Толкова голяма, че даже САЩ не би трябвало да я заобикалят. Когато обаче не ни отърва – онези леваци от ООН говорят “пълни глупости”.

Подобни двойни стандарти бележат цялата най-нова история на БСП. Например, според българските социалисти, нарязването за скраб на ракетити SS-20 е екологичен риск, но атомната централа в Козлодуй не е. Само до преди няколко години НАТО бяха империалисти, а Велко Вълканов плакнеше окото със знойни кюрдски партизанки (какво ли мислят по въпроса за кюрдските партизанки коалиционните партньори от ДПС?).

Още много и много може да се говори по темата с бодящите очите противоречия, но този път ситуацията е доста по-различна. Факт е, че въпреки всички усилия за потулване на скандала с финансирането на БСП с иракски петродолари, бомбата периодично избухва. Към днешна дата единственото ясно нещо е, че БСП се е облажила с отпусканите от бившия иракски режим ваучери за петрол. И понеже този път не иде реч за български следователи, току виж след някой друг месец лъснат и ... подписите по сделките.

И тогава ще стане страшно.

Безсилието на българската съдебна система няма да спаси бившия лидер на БСП и настоящ президент на републиката, просто защото от делата му няма да се интересуват нашенски прокурори.
Очевидно е още нещо.
Българските медии могат да мълчат (или да манипулират общественото мнение) до второто пришествие, само че в повечето случаи няколко репортажа в CNN правят чудеса. Всъщност, намеси ли се CNN, чудото се сбъдва при всички положения. Колкото до Овчаров - той нека да си говори, че докладът на анкетната комисия на ООН за злоупотребите по програмата “Петрол срещу храни” е “пълни глупости”.
То глупостта е както всяко друго дело човешко - по хората ходи.

Антон Луков