От близо 10 години във Варна не е имало груба политическа интрига. Някак си процесите си протичаха относително спокойно, а жертвите, които се даваха от отделните играчи на политическата шахматна дъска бяха по-скоро плод на тактически умения. Рискованите стратегически ходове, които водят или до спечелване на качество и от там на цялата игра, или до пълен крах, бяха истинска рядкост. Като че ли такава битка (едва ли не на живот и смърт) се води за последно в края на 90–те години вътре в десницата между крилата на Добрин Митев и Христо Кирчев.

За съжаление, напоследък се забелязва опит за пренареждане на скелетите в гардероба. Резките движения в морската столица зачестиха и не е изключено скоро да станем свидетели на меко казано “широко” тълкуване на правилата на политическия феърплей.

Няма просто обяснение на кризата около сечта в една от емблематичните варненски градинки (в центъра на града). Буквално на един хвърлей място от Варна, (до устието на река Камчия) се подготвя сечта на стотици декари гора. Това, естествено, на никого не прави впечатление. Защо ли?

Първоначалните подозрения за някакво застрояване на прословутата варненска градинка се оказаха несериозни. Към днешна дата имаме само два безспорни факта - сечта и последвалите коментари. Показателни са както хората извършили първото, така и хората в основата на второто.
Поради което, все повече на повърхността изплуват съмнения за режисура.

Ескалацията на напрежение във Варна през последните дни е предизвикана от някой. Все повече се спряга името на общински съветник, заел се с обслужването на пряка политическа поръчка, идваща от столицата. Между другото фирми, близки до същия този политически Пинокио, от години биват подозирани, че са в дъното на изсичането на горите в околностите на едно от най-китните възрожденски градчета в България. От друга страна, едва ли е случайност и съвпадението с промяната на политическата ориентация на един от кметовете във Варненска област. Просто историята с кмета на Ветрино прилича на “ответен удар”.

Като че ли ставаме свидетели на доста остра размяна на “любезности”.
Не е необходимо да си библейски мъдрец, за да стигнеш до изводът, че и от тази война нищо хубаво няма да излезе. Ако всички тези подозрения, за които вече има и достатъчно податки, се окажат верни, то логиката на конфликта автоматично ще доведе до ново и ново надцакване.

Резултатът! Все нови и нови жертви, които не е задължително непременно да са и от двете страни.

Смешното в случая е, че на финала никой няма да помни за какво е било всичко това.
Антон Луков