Из политическото и медийно пространство за кой ли път политиците от всички цветове предъвкват и надуват балончета по темата. Току виж някой повярва, че в следващия парламент – най-после и няма начин, ще наблюдаваме явлението “депутатство от висока класа”.

Дело на качествения подбор чрез елементите на мажоритарната избирателна система.

В края на 2000 г., в навечерието на задаващите се парламентарни избори за 39-то НС, зададох от страниците на “Монитор” въпроса “Кой се страхува от мажоритарния вот?” Страхуваха се всички и въпреки големите локуми за нуждата от мажоритарно гласуване, то за пореден път не се състоя.

Тогава мажоритарния капан го залагаха сините. Не им отстъпваха обаче и червените. За кой ли път всички претенденти за властта в купом залъгваха електората, че този път ще му предложат истински кандидатури за народни представители, а не неадекватни претенденти за кокала, подредени в чисто партийни избирателни листи. Социолозите масово предупреждаваха, че ако за наближаващия парламентарен вот не бъдат намерени подходящите хора, такива, каквито гласоподавателят наистина ще оцени, която и да е политическа сила да не разчита на особен успех. Но не би.

Отдавна вглеждането на обществото изкарва на повърхността на политическите процеси у нас необходимостта от промяна на системата на гласуване. Отдавна гласоподавателят иска от гласа му пряко да зависи качественият състав на властта. И му писна партиите да му посочват за кого да гласува. Чрез партийни листи, пълни с некачествена, негодна за употреба "стока".

Сега отново гръмна пушилката за мажоритарно излъчване на депутати. Този път нещата дори са с едни гърди напред – в смисъл, че се работят конкретни текстове за промяна на избирателния закон с цел въвеждане на смесена – пропорционално-мажоритарна система на гласуване.

Според която поне половината от депутатите няма да са ни спуснати от някой партиен вожд. Смесената система от една страна ще осигурява пряк избор на депутати от електоралните единици и ще бъде проводник на личностни идеи, от друга ще задоволява партийните интереси и отстояването на доктрини и посока на управление. Но в умерени рамки.

И този път обаче замяната на избирателната система едва ли ще се състои. За всички е ясно, а синият партиец Иван Костов в годината на идването си на власт го беше изрекъл – преди избори избирателна система не се променя.
Вдига се само шум и мажоритарността се разтяга до скъсване с цел сдъвкване на електората и превръщането му в по-пластична маса, удобна за употреба.

Примерно с дъвки от сорта, че е време гражданите да реализират реално властта си, като участват пълнокръвно и пълноправно във взимането на политическите решения, които всъщност се отнасяли до всички тях, както и че щели да контролират реализирането на тези решения според общия интерес.

И този път вкарването на мажоритарен елемент при изборите ще бъде размахвано от всички партии единствено като предизборно знаме. Вече се заговори, че на местните избори през следващата година смесената система ще бъде един вид експериментирана при избирането на общинските съвети.

Пък после, ако не им пасва на нашите политици и партийните им цели, колко му е избирателният закон да бъде преработен отново.

Веднъж вече се отрекохме от смесената избирателна система. На парламентарните избори през 1990 г. вотът беше мажоритарно-пропорционален. Но къде по-удобно е пропорционалното спускане на партийно пресяти депутати от партийните централи. Най-сигурният начин партийните вождове да контролират кой ще попадне в парламентарните им групи и няма ли опасност да са доста тези, които ще им мътят водата.

В сегашното разтягане на мажоритарната дъвка обаче има една малка, но съществена разлика. Депутатите на НДСВ влязоха в парламента благодарение на пропорционалната система – изтеглени в калъп от Симеон Втори. Защо сега точно сред жълтите са най-големите борци за внедряване на мажоритарността?
Защото след три години, когато трябва да са следващите редовни парламентарни избори, нещата няма да са като през миналата година. Избирателят няма да хукне да гласува за тях, понеже са поднесени на царската тепсия. А и изобщо не е сигурно, че Симеон Сакскобургготски ще заложи на същите хора. Тъкмо обратното. И още по-несигурно е какво точно смята да прави царят през 2005 г.

Затова депутати от НДСВ обръщат поглед към мажоритарния вот. Разчитайки да получат нужните гласове на основата на популярността си, придобита сега и в оставащото време до изборите. А какво по-популистично мероприятие от това да убеждаваш избирателя, че е достоен поименно да посочва народните избраници?
Дано все пак в еуфорията на депутатския популизъм истинските радетели за една качествена избирателна система този път успеят да я внедрят. И да я запазят. Още повече, че няма какво да я мислят – по света модели много, можем да си изберем най-доброто.

Анелия Иванчева
В-к “Монитор” 26 юни 2002-06-26