Ще го бъде ли Р. Овч. като министър от тук насетне, няма ли да го бъде. По този въпрос се захванаха да умуват и спорят политици, политолози и социолози. Междувременно самият обект на тези размисли и страсти отпраши за Москва, заедно с началника си Станишев, който пък го изпраща в отпуска, но едва след това “историческо” посещение.

Доколкото си спомням, преди Станишев да се върне от Португалия (брей, тоз премиер не знае почивка, особено щом в страната се развихри скандал), Р. Овч. категорично отхвърли възможността да излезе в отпуск, защото това щяло да се отрази върху достойнството на неговото семейство, което – очевидно – има силно развито чувство за чест, почти колкото фамилията Притци.

Интересно, това че премиерът все пак поиска от министъра да се оттегли временно, означава ли, че Станишев, този напорист младеж, е обезчестил целокупно семейството на Овчаров…

Като оставим настрана отпуската, достойна за отбелязване е и мъжествената позиция на Р. Овч., който неотдавна сподели с прогресивната общественост, че е готов не само временно да се оттегли, ами и изобщо да си вземе торбичката, досущ като Калитко, овчарчето, и съвсем да си тръгне от кабинета, стига това да би се отразило положително на… реформата в съдебната система.

Позиция, както казах достойна, но и учудваща. Номинално погледнато, нерде Р. Овч., нерде съдебна система. По-скоро е редно да очакваме, че ако има система, която би живнала при оттеглянето на Овчаров, това е системата на собственото му Министерство на икономиката и енергетиката. Същото ведомство, което се оказа на опашката по хармонизиране с директивите на ЕС. И което – о, каква сензация! – се намира на опашката не сам-самотно, а в компанията все на министерства, оглавявани от видни представители на БСП – вътрешното и социалното, например.

Но замълчи, сърце. Това не е най-важното.

Най-важното е, че изведнъж, не щеш ли, като гръм от ясно небе, среди в БСП започнаха да се пенявят по адрес на ченгеджийски кръгове, свързани със същата тази БСП. И да си признават, че тези кръгове вече 17 години източвали държавата и дърпали конците. Клетият Ивелин Николов дори публично артикулира “тайната”, че тъкмо тези ченгеджийски разбойници са родили и “Атака”.

Колко мило... А ‘га ядохте кифтетата заедно с въпросните ченгета и разчитахте на тях да ви печелят избори, омаскаряват съперници и пълнят каси, защо тогава не надавахте такъв вой за справедливост и морал, ще се запита човек? Значи… до този трус ченгетата бяха търпими и приемливи, а след него станаха изведнъж лоши и вредни. Брей, такава метаморфоза и Овидий би накарала да замълчи с зяпнала уста!

Както и да е. По думите на интелектуалеца Васисуалий Лоханкин, може би така и трябва. Може би тъкмо това е великата шаячна правда. Онази, конопената. Твърде дълго време БСП създаваше илюзията за монолитност и злорадстваше по повод сътресенията, които цепеха и съсипваха десницата.

Пред очите ни, обаче, монетата се обръща. И имаме още един повод да отбележим, че, въпреки всичките си кусури, Ейб Линкълн беше прав за едно – можеш да лъжеш някои хора през цялото време или всички хора за известно време, но няма как да лъжеш всички хора завинаги.

Жоро Георгиев