Понякога си мисля, че страната на чудесата не е зад огледалото на Алиса, а отвъд прозорците на офиса.
Просто посочваш с пръст някого и питаш! За данъци, за собственост, за печалби, за сексуална ориентация, за извънбрачни връзки, за GSM разговор с Красьо, за светлото бъдеще и т.н. И този някой вече е дамгосан за… три дни. Колкото е срокът на годност за всяко чудо по нашите географски ширини!
Явно живеем в страната на въпросите!
Където на никой не му трябват отговори!

Дебат няма! И никой не го търси.

После се чудим защо “Това нашето не е държава”!
И защо всичко е на обратно.
По принцип, никой в страните с развита демокрация НЕ обича полицаите*. Ако само знаеха каква напаст са милиционерите** нямаше да разсъждават толкова повърхностно, но това е друга история.
Във Франция, например, полицаите са едва ли не част от националното хумористично наследство.
Обаче ги уважават. И се съобразяват с фуражките.
В добрата стара Англия голяма част от “Бобитата” даже не са въоръжени. Казват, че не им се налагало често да прилагат сила.

В България просто не знаем какво искаме!
Когато полицаите се оплескат ги скъсваме от подигравки, когато хванат бандитите - ги побъркваме от съмнения.
Май ги презираме! Друго обяснение няма! Милите приказки за “момчетата” и за това колко много разчитаме на редовите служители на МВР, изглежда НЕ са нищо повече от обществено лицемерие.

На всичкото отгоре точно журналистите, които най-мазно се усукват около милиционерите* (бивши и настоящи), сега най-гнусно храчат полицаите*. Защото полицаите (за разлика от милиционерите, които бяха на власт само преди 4 месеца) си свършиха работата, залавяйки бандата, станала известна с отвличанията в България. Или не са ги заловили? Май иде реч за PR? А може би за некомпетентност? Хванаха мускулите, а къде са мозъците? Интриги? Политика?
И естествено никой от питащите не желае отговори.
Защото всеки отговор се приема като лична обида от питащия. Как въобще се осмеляват някакви си нормални хорица да отговарят на ГЕНИАЛНИ въпроси, подковани с “разтърсващи” разследвания? Това тук да не е демокрация? Това е светът отвъд прозорците на офиса. Би казала Алиса!
Ако има кой да я чуе!

Покрай цялата работа и репортерите от нормалните медии го отнесоха! Нарочиха ги за казионни, точно защото си скъсаха задниците да осигурят новините около полицейската акция. Сякаш разследванията, например, никой не ги поръчва и те се реят в медийното пространство като волни пеперуди!? Всъщност на репортерите (в нормалните медии) точно това им е работата - да следят събитията, а не да се занимават с интриги. И ако не успеят да отразят важно събитие просто ги наказват. Друго си е обаче да ти дадат оценка точно журналистите-чекисти (както ги нарекоха в “Гласове”). Като знаеш, че са те оценили с хладен ум, горещо сърце и чисти (пази боже) ръце, някак си по-леко ти става. На душата!

В това е разликата.
За нормалните хора успехите на полицията са повод за благодарност. Никой не ни кара да обичаме ченгетата, но късче благодарност им дължим. Всички!
За онези от ЧК, обаче всеки успех на българската полиция е пирон в ковчега на спомена за българската милиция. И така ще бъде докато последният милиционер не изяде предпоследния!
И после пукне от преяждане!
Антон Луков

* Полицай - служител (бивш или настоящ) на МВР, който се опитва да си гледа работата, и за която данъкоплатците му дават заплата.

** Милиционер – служител (бивш или настоящ) на МВР, който живее в миналото, мрази настоящето и се страхува от бъдещето. Сърцето му е горещо, изпълнено с любов към СССР, умът му е хладен, интригите са неговата стихия, ръцете му са чисти – просто е забравил какво е това работа от последния път, когато ръцете му са били изцапани до лактите.