Едва ли някой ще се изненада от факта, че все повече фокусът на вниманието се съсредоточава върху местните избори. Излишно е да се коментира, доколко тези избори са важни, пък и общо взето доста хора вече са наясно с последиците от развоя на кметската битка и колко много зависи от качествения състав на бъдещия общински съвет.

Местните избори обаче не са изолирано събитие и - искаме или не - е много възможно, въпреки тяхната важност, те да се окажат само брънка от една верига.
В обществото има очаквания за серия от свързани събития.
Ами ако се случат?

Много е вероятно всяко едно от тези събития да повлияе сериозно не само на изхода от местните избори. Възможно е последиците да бъдат едновременно сериозни и… дългосрочни.

България осъмва с учителска стачка на 15 септември 2007г. Новината касае абсолютно всички! Всеки е родител, или дядо/баба, или роднина, или просто приятел на семейство с дете. Повечето от нас имат в приятелския си кръг и поне няколко близки познати, заети в сферата на образованието. Темата е особено болезнена – бъдещето на нацията и… нивото на заплащане на учителския труд в настоящето.

Коректността към истината изисква да бъдат проследени многобройните и често пъти, много сложни взаимоотношения между държа и община в тази сфера. Ако вземем за критерии собствеността, то в повечето големи градове на страната, най-общо казано, преобладаващата част от училищата са или общински, или на общинска издръжка. Професионалните гимназии (бившите техникуми) пък са свързани преди всичко със съответното министерство. От друга страна, всички учители много добре знаят, че по отношение на назначенията на директори и преподаватели, методическата дейност, следдипломната кфалификация ,контрола и мн.други дейности на върха пирамидата във всеки един областен град, стои Регионален инспекторат на Министерствто на образованието и науката. От трета страна, точно в този бранш можем да говорим за много силни и влиятелни синдикати. Вероятно има още много и доста неща, които могат да се впишат в общата картина.

Едно е сигурно! Мащабите на проблема изискват съответно внимание от страна на всеки кандидат за кмет или общински съветник. По принцип, разходите за образование винаги са сред на-сериозното перо в общинския бюджет. Непознаването на механизмите на бюджета обрича незнаещия ентусиаст но много неприятности. Освен това, самата специфика на проблема изисква сериозна база статистически данни. Освен чисто икономическите показатели, нивото на раждаемост, миграцията в района и много други данни за населението са само част от нещата, които пряко влияят на процесите в образованието. Примерът с Варна в това отношение е много интересен. Свидетели сме на положителен демографски прираст. Друг съществен щрих е недостигът от места в детските градини. На този фон, съвсем нормални са очакванията, в рамките на няколко години, (на практика говорим за един кметски мандат) да няма проблеми със заетостта на учителите.Не се очаква и закриване на училища.В по-дългосрочен план обаче ситуацията може да се промени коренно.За сега община Варна минава за една от най-богатите общини в страната и би трябвало много по-лесно да се решават и проблемите със заплащането на учителите.

Същото се отнася и за поддръжката на материалната база.Тук могат да се дадат за пример две позитивни инициативи – компютрите, с които бяха оборудвани училищата в страната по инициативата “i клас” на министър Николай Василев(тогава министър на транспорта и съобщенията) и подмяната на чиновете във Варна, стартирала по предложение на, вече покойната, майка на настоящия варненски кмет. Въпреки тези положителни инициативи, важността на темата и възможната ескалация на напрежението на есен биха могли да направят от образованието централен проблем. Още повече, че иде реч за компактни маси хора, податливи на внушения, относно местния вот. Не само на кандидатите за кметове и водачите на листите за общински съветници, но и на местните партийни лидери (а защо не и на народните представители) ще им се наложи да преговарят с лидерите на синдикатите в образованието. Ако на есен избухне стачка и тя ескалира, ще се очертае леко предимство за опозицията. Просто няма как представителите на управляващите по места да водят обратна политика на тази на правителството. Тоест, премиера да използва т.нар. тачъристки подход (от Маргарет Тачър) спрямо синдикатите, а в провинцията социалистите да се правят на лейбъристи.

Другата сериозна криза в българското общество, която също се очаква да кулминира през есента е тази с досиетата. След като стана ясно, че Президента Георги Първанов е бил агент на Държавна сигурност е очевидно, че авторитета на президентската институция вече не е същият. Кой ще е следващия Гоце. Доста приказки се въртят по адрес на най-различни и все сериозни фактори от българския политически живот. Ако бъдат извадени на показ досиетата, примерно, на всички български граждани, които са били народни представители, много е възможно местните избори в буквалния смисъл на думата да се оскандалят. Ами кандидатите за кметове? И т.н. и т.н. Казват, че темата не била интересна. Ще си позволя да цитирам един читател от форума на информационна агенция “Днес+” който с думи прости е описал ситуацията така “Най старият трик на дявола е да внушава, че няма дявол или да обяснява, че не е модерно да се говори за дявола.” Тоест, колкото и да се опитват да омаловажават темата, тя винаги ще си остане щекотлива. Примерът с Първанов /Гоце е пред очите на всички. За огромна (но не преобладаващата) част от българското население, Георги Първанов не е Президента на България а агент Гоце. И ако някой се успокоява с това , че българите,е за които Първанов е Гоце са малцинство, то този някой трябва да наясно, че това малцинство вероятно се представлява от 1 до 1,5 милиона души.

Третият възможен проблем е “кърджализцията” на местните избори в цялата страна. Възприемането на местните избори като война не е от днес и предвид тяхната важност, едва ли е нужно да се чудим, че са възможни всякакви дивотии. Мнозина виждат само едната страна на проблема – ДПС. Истерията в Кърдажли обаче може да се превърне в зараза, а изкушенията безспорно са повече, даже от изкушените. В случая обаче има и поне още една интрига – войната за наследството на патриарх Максим. Имайки предвид историческата суетност на българските владици, можем да очакваме всичко. Двете думи “историческа” и суетност” трябва да се възприемат буквално. Няма български владика, който да не мечтае да влезе в историята. Има обаче една мъничка подробност - желателно е да влезеш в историята с добро. Засега Църквата се държи на ниво. Фактът, че отец Саръев не получи благословията на Пловдивския митрополит и това доведе до отказа му от кандидат-кметската надпревара в Кърджали, е достатъчно красноречив. Избегнато бе излишно напрежение в и без това напрегнат и проблемен район. Също така красноречив обаче е и фактът, че въобще бе опитано такова нещо. Да не говорим пък за реакциите на “Атака” и минаващата за пан-православна телевизия “Скат”.

Истината е, че ДПС си е изцяло българска работа. Създадено бе под крилото на Андрей Карлович Луканов, с едничката цел гласовете на българските турци да не отидат за СДС (създаден между другото пак под крилото на Луканов). Няма защо днес да обвиняваме някой друг за ситуацията. И не ДПС е виновно, че десницата например е разединена, или че в левицата Руменовците са повече, отколкото благоприличието позволява. Да не говорим, че дежурните медиини рекетьори превърнаха говоренето против ДПС в навик. Хубавото в цялата работа е, че засега единственото определение, което може да се направи за подобно говорене е … посредствеността. Най-общо казано, пеобладващата част от обществото в България е особено чувствително на тема “етнически мир”, но не са малко и тези които са особено чувствителни на тема “етническо напрежение”. Факт е, че засега разумът на първите надделява над агресията на вторите.
Докога обаче?

Примери с отрицателен знак на Балканския полуостров - колкото искаш. Съществуващото равновесие в България не е нито вечно, нито е от Бога създадено и винаги ще бъде уязвимо във всякакви прояви на хорска глупост.

Разбира се, възможни са и много други ”изненади’ за предстоящите местни избори, освен описаните три. В България конфликтите са както всичко останало-яростни,страстни и еднакво унищожителни за всички участници. Дали заради южняшкия ни темперамент или заради това, че все не си взимаме поуки от собствената ни история, ставаме свидетели на единственото сигурно нещо по нашите земи - бедите се стоварват върху дебелите български кратуни със забележителна последователност.
Антон Луков