Формално погледнато въпросът с идентичността на НДСВ е решен с приемането на тази партия в Либералния интернационал. В Европа либералните партии имат десетилетна история, утвърдена идеология и унаследени политически практики, валидни за повечето от стандартните ситуации в съответните държави. Съвсем нормално е НДСВ, като млада либерална формация, да има своите успехи или неуспехи, но принципно погледнато за окончателното избистряне на облика на жълтата партия все още е рано да се говори. Точно защото НДСВ е млада либерална формация за нея не може да твърдим, че подобно на европейските либерални партии има унаследени и утвърдени политически практики, валидни за повечето от стандартните ситуации, които действителността в България, за добро или за лошо, поднася на управляващите. И ако осъзнаването на либерализма като идеология е в голяма степен въпрос на интелект, образование или просто желание, то практическото му прилагане в управлението и политиката си има своите изисквания, при които - обективно погледнато - най-важният фактор е времето. Получава се нещо като в популярния виц за 100 годишните английски ливади! И българските са хубави, ама не чак толкова. Разликата е в това, че в Англия с паркоустрояване се занимават още от преди създаването на третото българско царство.

Проблемът на НДСВ е, че липсата на традиция не се схваща като нормално оправдание за каквото и да било в българското общество. България няма търпение. През годините на прехода и хората и политиците видяха какво ли не - любов, омраза и шумни разводи, величие и падение, отчайваща бедност и невероятен разкош. Днес за да учудиш някого трябва да си много повече от Хари Худини, а преситеното от събития око на българина само потвърждава китайската мъдрост “Да не ти дава господ да живееш в интересни времена”.
Само че има и една друга пак китайска мъдрост – “И най дългият път си има своята първа крачка”. Може би остава още много време до окончателното избистряне на облика на НДСВ, но първите крачки вече са направени. Факт е, че в редиците на тази партия има много хора с различно политическо минало, възпитание, образование, цели, идеали и т.н. Но също така е факт, че в НДСВ има един безспорен авторитет в лицето на Симеон Сакскобургготски. Не е редно да се забравя, че когато съставяше своето правителство Царят се обърна първо към ДПС и СДС с предложение за коалиция. Ако тогава това предложение беше прието от страна на СДС, сините щяха да съхранят голяма част от своя управленски и кадрови потенциал. Да не говорим, че ако Надежда Михайлова бе приела поста външен министър, тя щеше да съхрани полагащата и се харизма на политик, имащ ключови заслуги за влизането на България в НАТО и ЕС.

За съжаление, в момента синята лидерка е просто един от външните министри на страната, работил както и други преди и след нея за евроинтеграцията на България и приемането ни в НАТО. Това както и други предложения не бяха приети от СДС и под давление на Иван Костов сините наложиха необосновано твърд курс спрямо правителството на Симеон Сакскобургогтски. Самият факт обаче, че първото предложение за коалиционен кабинет през 2001 г. е включвало освен ДПС именно СДС, а не примерно ДПС и БСП говори сам по себе си.

И още нещо!
Въпреки твърдият курс на сините срещу НДСВ и персоналните нападки срещу Царя, през изтеклите три години никой не е чул и една дума накриво срещу СДС от устата на Симеон Сакскобургготски.
Този факт сам по себе си също би трябвало да говори нещо, стига да има кой да го разбере.

Изказванията на редица лидери на НДСВ в публичното пространство също говорят за открито предпочитание към едно бъдещо партньорство в дясно. Практически, обратната теза за евентуална коалиция с БСП преди или след парламентарните избори през 2005 г. не е обсъждана в медиите от нито един отговорен фактор в НДСВ. Многобройните анализи и коментари по темата са факт, но новина по същата тази тема за коалиция БСП-НДСВ няма! По същество, това също би трябвало да е някакъв вид добронамерено послание от страна на НДСВ към всички лидери на партиите, самоопредели се като десни.

В чисто практически план си заслужава да се отбележи примерът с Добрич. НДСВ спечели местните избори, но председателят на общинския съвет в града е от СДС. Оказва се, че няма нищо драматично в подобно сътрудничество. Разбира се синият председател на добричкия общински съвет трябва да има едно наум по отношение на... сините кметове. Ако Иван Костов и неговите другари от БСП успеят да съборят, чрез влиянието си в съдебната система, кметове, избрани със синя бюлетина, познайте от раз, кой ще е следващия нарочен - ами много просто - сините председатели на общински съвети.

В крайна сметка по отношение на НДСВ, ключовата дума е търпение. Вярно е, че в много случаи на хората от тази партия им липсва политически опит, и че това не е оправдание, но също така е вярно, че подобен проблем няма как да се преодолее просто така с вълшебна пръчица. За сметка на това имаме примера с ключовата роля на безспорния вътрешнопартиен авторитет в лицето на премиера Симеон Сакскобургготски. С цялата си дейност Царят е доказал, че е изключително толерантен политик, който отчита интересите на всички, които имат желание за добронамерено сътрудничество в името на България.

Добре е когато се коментират личните му качества да се отчитат фактите такива, каквито са - никога в страната не е имало толкова много свобода. И да се има предвид, че не Симеон Сакскобургготски разби голямата дясна коалиция, спечелила гръмотевичен успех на парламентарните избори през не толкова далечната 1997 г.

Кой в буквалния смисъл на думата изгони Ахмед Доган и ДПС още през същата 1997 г.?
Кой принуди редица лидери на самото СДС (Стефан Софиянски, Богомил Бонев, Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев) да напуснат сините редици и да основат свои собствени формации.
Във всеки случай не е Симон Сакскобурготски!
Нали?
Истината е, че това, което Иван Костов разби на парчета, има най-големи шансове да се събере под егидата на Н.В.Симеон Сакскобургготски.

Крайно време е да се разбере, че величието на Царя не е в неговата синя кръв, а в неговите лични човешки качества и чисто човешки недостатъци. Н.В. Симеон Сакскобургготски е единственият български политик, който е доказал, че може да изтърпи едновременно българската действителност, медийният терор, капризите на истински, потенциални и мними политически партньори и да не се изкушава да прилага твърд подход спрямо всичките си опонентите.
Повярвайте ми, освен за цялото дясното политическо пространство втори управленски мандат на Царя ще бъде добра вест и за най-малко половината от ключовите фактори в социалистическата партия.
Просто е! Ако другата половина от БСП се докопа до властта, горко им на червените дисиденти. Дъртите соцхиени ще излапат Станишката с малката... партийна книжка най-много на две хапки (от благоприличие би трябвало да не го глътнат от раз).

Тоест, радвайте се на свободата докато Н.В.Симеон Сакскобургготски все още има мерак да управлява, че дойдат ли Иван-Костовци, Румен-Петковци, Румен-Овчаровци, Данчета-Соколови и прочее титани на демокрацията... дупе да ни яко на всички. Без изключение.
Пазете Царя!

Антон Луков

---

За думите