Има едно стихотворение на Бертолт Брехт, в което като рефрен се повтарят думите „Ако знаех това, което знам сега, по-добре да бях се обесила”. То е изповед на една майка, която е купувала на сина си кафява риза, ботуши, която го е гледала как марширува в редиците на нацистката партия.
Нещо от това стихотворение, което съм запомнила от дете, упорито взе да се повтаря напоследък. Внушава ни го премиерът. Превръща се в нещо като онези, готовите съобщения, които можеш да набереш в джиесема си само с една цифра.

Бунтуват се лекарите, защото искат да закриват болници, и чуват: „Къде бяхте, като се строеше Цанков камък?”
Бунтуват се младите майки, защото им бавят детските, и чуват: „Къде бяхте, когато в продължение на 20 години ограбваха България?”

Бунтуват се студентите и професорите от Софийския университет, че намаляват автоматично субсидията им, и чуват : „Къде бяхте, когато предишното правителство повиши пенсиите?”

Чудя се какъв е разумният отговор на всички тези въпроси. И дали отговор от типа на : „Докато се строеше Цанков камък, аз, д-р..., извърших 287 операции”, звучи разумно ? Май не.

По подобен начин би звучал и отговорът на майките : „ В последните 20 години, аз, майка на дете Иванчо, първо се родих, после ходех на детска градина, после на училище, после започнах работа, после се ожених и си родих Иванчо”.

Какво пък да отговорят студентите? Изобщо минало ли е някому от тях през ума да протестира, когато към жалките пенсии на бабите и дядовците им се е прибавил някой лев? И как би се посрещнал подобен протест изобщо? Иначе, в рамките на конкретния отговор, сигурно и той би звучал някакси така: „ Когато вдигнаха пенсиите, аз ходих на кино и после с гаджето бяхме в парка.”

Идиотски отговори, ще кажете.
Каквото попитало, такова се обадило...
Или правилният отговор е по Брехт?
Ако знаех това, което знам сега, по- добре да бях се обесила...
Веселина Божилова/zonabg.info