Отчетът на Кирил Йорданов фиксира няколко основни насоки, според които ще се движат кметските дела в медийното пространство и общественото мнение на града. Очевидно, екипът на кмета си дава сметка, че не е в състояние да сътвори чудеса и съсредоточава усилията си в сравнително евтини проекти, видими за всички, “сега и веднага”.

Eстествено, че варненци ще забележат новите пейки на градския площад.
Да не говорим за преместването на павилионите от центъра на града.
Още повече, че по този начин се постигат поне няколко цели.
От една страна, директно се засягат икономическите интереси на съветниците. По най-скромни прогнози те контролират, лично или чрез поставени лица, около 250 павилиона в най-апетитните части на града. От друга страна, същите тези съветници са доказали, че са достатъчно глупави, за да се нахъсят и да злобеят, с повод и без повод, срещу кмета и администрацията му. Тоест, услужливо ще предоставят на Кирил Йорданов оправдание почти за всичките му беди. Нищо, че в Областна администрация, например, новите управници са значително по-добронамерени към кмета отколкото бяха предишните.И правителството е добронамерено. Болшинството от варненските депутати също са добронамерени. На този пасторален фон неоходимостта от оправдание е особено наложителна. Виновен трябва да има и, колкото е по-виновен общинският съвет, толкова е по-удобна ситуацията за Кирил Йорданов. В края на краищата излиза, че съветниците са едни много мили и услужливи чичковци и лелки. С такива опоненти не два, ами още двайсет и два кметски мандата може да се изкарат.
За съжаление на едни, и за радост на други, винаги има хора, които имат реален поглед върху нещата.
Отчетът е повод за сравнение.
Или възможност за анализ на пропуснатите ползи за града и неговата инфраструктура. А такива има.При това фрапиращи.Нищо, че интелктуални гиганти от рода на Васко Василев или Любо Роев не са в състояние да ги видят.Най – малкото хленченето на Кирил Йорданов започва да става досадно, но това е тема която може да бъде развита в аванс. Може и да не бъде!
Освен всичко друго, отчетът е витрина на различните нива на компетентност.
Има ли спор, има и сблъсък на медийни лобита, популистки тези, сериозни анализи и още по-сериозни политически интриги.
Отчетът за първата половина от мандата може да се схване и като старт на битката за втори мандат.
Или като началото на края.
Ако някой, някъде, все още има мерак за автентична битка на местните избори през 2003 г.би трябвало да е наясно, че вече му е времето за нови идеи.
Начини има.

Антон Луков