Чърчил някъде казва (цитирам по памет), че може да събереш най-смелия моряк, най-лудия пилот и най-безстрашния пехотинец, чукни им главите на една маса заедно и какво получаваш? Сбора от техните страхове!

В наше време пък взимаш 100-150 генерали, замесваш от тях правителство, слагаш им отгоре атлетичен началник-щаб, който също е и президент, и министър-председател, и какво се получава? Ислямска демокрация!

Те даже сега ще си правят избори, след няколко седмици. Какво ще се случи с лидерите на двете най-големи партии в страната (те са в изгнание), ако решат да се върнат, за да проведат предизборна кампания? "Ще отидат в затвора", казва главният готвач на тая манджа, който държи ключовете от три резиденции в Равалпинди - дома на армията, президентския дворец и сградата на правителството.

Държавата е Пакистан, над 160 милиона глави, в самото сърце на исляма, има към 20-30 атомни бомби и се зъби на Индия, която пък е над един милиард души и има над сто атомни бомби!

Генералът се казва Первез Мушараф. Неговите роднини, жена му най-вече, казват, че е честен, скромен и искрен. Душата си давал за Пакистан. След четири покушения (на косъм се разминава от смъртта), Мушараф е убеден, че е избран от съдбата

Властта някак си неочаквано му идва на главата на 12 октомври 1999 г. Тогава той е шеф на армията и заедно с жена си отишъл да играе голф в Шри Ланка. Внезапно адютантът му докладва, че тогавашният министър-председател, цивилният Шариф, смята да го уволни и да сложи на негово място близкия му генерал Зияудин. Мушараф, разбира се, не може да толерира такава "недисциплинираност". В рамките на няколко часа войските му окупират телевизията и арестуват Шариф. Рано сутринта пакистанците научават, че имат нов министър-председател. Понеже в куфара му има само гуменки и спортен екип, налага се да вземе назаем куртка от един телохранител, панталони от друг, за да е във военна униформа, докато произнася речта си. "Армията бе принудена да действа. Не се тревожете, обстановката е спокойна", обяснява той. След това казва, че сваленият министър-председател е терорист и корумпиран. Не че второто не е вярно. Но забележете колко е милостив: урежда срещу определена сума Саудитска Арабия да "откупи" Шариф.

Защото на времето превратаджията генерал Зия ул Хак (негов учител и покровител), когато свали цивилния Бхуто, бащата на известната ви Беназир, го накара след бой и мъчения да яде изпражненията си, а после го обеси.

Генерал Мушараф всъщност е индиец, роден в Делхи през 1943 г., син на чиновници мюсюлмани, говори урду. Баща му става пакистански дипломат и прекарва седем години в Турция, където Мушараф научава много добре турски. Учи в елитни училища в Карачи и Лахор, после завършва пакистанската военна академия. Воюва в две войни и е декориран с ордени за храброст. Майор е от командосите, когато Индира Ганди със свeткавични удари постави на колене пакистанската армия и създаде Бангладеш. Мушараф е отчаян, видели го как с отвращение хвърля униформата си.

На младини бил плейбой, пиел "Джони Уокър", карал мотоциклет и танцувал рок в клуба на почитателите на Елвис Пресли.
Кемал Ататюрк е неговият герой.

Само че Мушараф е член на групата специални служби - секретното поделение, което тренира ислямските бойци. Цял живот той воюва с Индия. Още като бригаден генерал, студент във военната академия в Лондон, на 36 странички излага философията си за конфликта. "Затънали сме в блатото на бедността, а се надпреварваме да купуваме оръжие. С парите за един танк могат да се построят 50 селски училища, но Индия иска да установи хегемония над Южна Азия и за да оцелеем, трябва да се бием", пише той. Мушараф праща войските си по високите 4000-5000 метра върхове на Кашмир, където живи замръзват и повръщат от височинна болест. Твърди, че това е джихад, че местните кашмирски мюсюлмани, водени от патриотизъм, сами решили да окупират Каргил. Планът за операцията е изготвен лично от началник-щаба, генерал Первез Мушараф. Когато Индия отвръща с цялата си мощ и избива няколко хиляди от неговите хора, той хладнокръвно слага пръст на ядрения спусък. Светът е на косъм от термоядрена война. Министър-председателят Шариф панически моли Вашингтон за помощ, уплашен от ислямските фундаменталисти в армията му. Той обещава на Клинтън да му предаде Усама бин Ладен.

---

Продължава тук...