Продължение...

---

Като прави преврата, Мушараф силно настъпва американците по мазола - отказва да им предаде Бин Ладен (казва на Клинтън, че пущунските племена щели да се обидят!). Американците, англичаните, европейците го смятат за диктатор и спират всякакви помощи. По това време той контролира Афганистан. Според стратезите от Исламабад, ако Индия навлезе в Пакистан, те могат да отстъпят в Афганистан и да продължат да воюват оттам. Известно е, че границата между двете страни, измислена навремето от англичаните, е фиктивна. И от двете страни живеят пущуни.

Но идва 11 септември 2001 г. Сриват се двата супернебостъргача в Ню Йорк и Мушараф, който е прагматичен войник, се уплашва до смърт. Той не мисли, че Усама бин Ладен може да е свършил тая работа от пещерите на Тора Бора, защото го познава добре. Знае, че Америка си търси "мишена", в която да изстреля цялата си ярост, и съвсем не иска това да е главата му. Затова, когато Буш му се обажда и го пита: "С нас ли си или против нас?", треньорът на талибаните се превръща в приятел на демокрациите.

Без исляма обаче Пакистан няма причина да съществува. Той е единственият елемент, който обединява пущуните, пунджабите, балучите, муханджирите и синдите.

Ислямът на пакистанците е наследник на последния Могол, който англичаните детронираха в Делхи през 1857 г. Десет века, макар и малцинство, те държаха в робство индусите цяла Индия. Има едно интересно движение - "Деобанди", основано през 1867 г. в градчето Деобанд, северно от Делхи. Задачата му е да тренира батальони от религиозни учители (подходът му е близък до този на уахабитите в Саудитска Арабия). Деобандистите създават мадраси - религиозни училища, в които улемите (ислямски свещеници) седят на пода с разхвърляни около тях ислямски книги и пишат фатви през целия ден.

И в наше време всяка мадраса си има собствен "фатва" център (дарул ифта на урду). Можеш да се обадиш по телефона, с писмо, можеш да отидеш да ги попиташ и те веднага ти заповядват какво трябва да правиш и как да се държиш, за да си примерен мюсюлманин. Много повече от арабските теоретици на исляма, повече даже и от аятолаха Хомейни е влиянието на пакистанеца, сунита Маулана Маудуди (1903-1979 г.). Маудуди също пише на урду, език, който се пише на арабски, но произхожда от санскритски, омешани са вътре много думи, идващи от дълбините на времето с арабски, турски и персийски произход. Това е езикът на ислямските победители на Индия, националният език на Пакистан, символ на пакистанския национализъм срещу Индия, която избра хинди като свой национален език. Основателите на Пакистан, Джина и другите, имаха амбивалентно отношение с исляма. Те искаха да направят Пакистан мюсюлманска държава, не "ислямска".

Израел, който безбожните леви ционисти създадоха по същото време, бе замислен като държава на евреите (Херцеловото Judenstaat). Джина и Бин Гурион искаха да създадат модерни, секуларни държави, нещо като Великобритания. Но Маудуди още от първата си книга - "Джихад в исляма", се обяви за ислямска държава в цяла Индия. За него национализмът бе "нечист", защото бе пренесен от Европа. Маудуди с мощното си перо превърна религията в идеология на политическата борба.

През 1941 г. той създаде партията "Джамаад и Ислами" по абсолютно ленински модел която нарече авангард на ислямската революция. Като пророка Мохамед през 622 г., който избяга от безбожниците в Мека и отиде да създава ислямска държава в Медина, Маудуди създаде партия и планираше държава, която да върви по същия път. Негови последователи бяха министри в правителството на Зия ул Хак. Това е философията и на Первез Мушараф. Кой е Мушараф, та да се сравнява с Кемал Велики? Кемал Ататюрк, който унищожи халифата, разправи се безпощадно с ходжите и дервишите, премахна религиозните училища (наричаше ги развъдници на дезертьори), смени азбуката, унищожи фереджетата, махна фесовете и въведе европейско облекло, даде права и свобода на жените. И всичко това в рамките на един човешки живот!
В Пакистан прякорът на Мушараф е "Бушшараф", защото бил "подлога на президента Буш"
А най-важното - преди да започне с реформите си, офицерът Кемал Ататюрк воюва със султана, с Англия, Франция, Италия, Гърция и ги победи всичките.
Със сандъци злато и оръжие, изпратени му от Ленин и Сталин.
Объркани времена...
Тома ТОМОВ
В-к “Стнадарт”, 30 август 2002