ГЕОРГИ КОРИТАРОВ: Имало ли е задълбочен анализ на българските медии, който да е бил прикрепен към разработката „Галерия”, за какъвто говори бившата народна представителка Ася Михайлова?
МИНЧО СПАСОВ: В докладната записка към разработката имаше описание на извършените действия в самата разработка, което включваше и констатации за работа по някои медии.
Г. К.: Става дума за констатации за работата на медии, които са били под контрол или изобщо за български медии?
М. С.: За тези, които са били обект в разработката.
Г. К.: Но това означава, че в разработката са били под наблюдение повече от една медия и един журналист както се твърди официално.
М. С.: Мисля, че имаше повече от един журналист в разработката. Точната бройка не бих могъл да Ви кажа, защото първо мина доста време и не мога да съм изчерпателен. Когато се отвори разработката, ще се видят точно колко и кои медии са били обект.
Г. К.: Официалното съобщение е, че единственият законно контролиран със специални разузнавателни средства е бил Огнян Стефанов.
М. С.: Може би е така. Може би е така. Не мога да си спомня дали бяха налице съответните съдебни разрешения по отношение на прилагане на специални разузнавателни средства към журналисти. Спомням си само, че по отношение на разпечатките, които бяха правени на телефони, нямаше съдебно разрешение, нямаше мотивировка.
Г. К.: А видяхте ли съдебно решение за Огнян Стефанов?
М. С.: Не мога да си спомня. Имаше няколко – три или четири придружаващи папки, които съдържаха конкретните оперативни документи. Ако е имало такова разрешение, то е било там. Аз не можах изчерпателно да се запозная с всички тези четири папки. Тъй като аз водех изслушването и се концентрирах върху основната папка с докладната, начина на образуване на разработката, изслушването на участниците в разработката – служители на ДАНС.
Г. К.: Добре, но журналистите, които са били в периметъра на интерес на специалните служби, по какъв общ знаменател могат да бъдат обединени? Какъв е типът интерес към тях?
М. С.: Доколкото си спомням това бяха медии, които по някакъв начин са имали достъп до информация, свързана с работата на ДАНС и на политически лица. Може би медии, които са правили публикации по темите.
Г. К.: Какви политически лица?
М. С.: Спомняте си, че имаше коментари, свързани с висши политици в тези медии – премиер, президент. Имаше и доколкото си спомням обяснения на служителите и на г-н Сертов, че в медиите е изтичала и оперативна информация на ДАНС, която странно как се е озовала там.
Г. К.: Добре, ако бъдем по-конкретни, ставаше въпрос за медия, която засягаше сексуални особености в поведението на висши политици, но това по-скоро може да бъде разглеждано като интрига, защото никой не може да представи, а и не се и изискват някакви доказателства за такава тема. Може ли такава тема да е обект на контрол от ДАНС?
М. С.: Според мен – не, защото всеки гражданин, независимо дали е политик или не, ако бъде обиден или наклеветен, може да потърси правата си по съдебен ред, а не да използва държавната машина.
Г. К.: Това означава ли, че политическото лице е използвало държавната машина? В случая говорим за бившия премиер.
М. С.: Не мога да твърдя такова нещо, тъй като аз не съм бил свидетел на подобно разпореждане. За мен обаче е факт, че разследване на факти, изнесени в медиите, ако те са обидни, трябва да стане в съда.
Г. К.: Само заради обидност на фактите ли е започнало такова разследване?
М. С.: Не мисля, но г-н Сертов даде обяснение, че първоначалният импулс за образуване на разследването е изтичането на информация от ДАНС. Не знам дали си спомняте, че след тази разработка последваха някои кадрови решения на ДАНС. Беше уволнен г-н Драшков, г-н Йовчев, Писанчев не знам дали също не беше уволнен. Но доколкото аз имам наблюдение и по медиите, информация продължи да изтича. Спомняте си случая в Гърмен, случая с Мургина. Имаше определен политик, който предварително запознаваше обществеността с тези предстоящи операции.
Г. К.: Категорично ли е било доказано, че Огнян Стефанов стои зад сайта „Опасните”, каквото твърдение изрази Петко Сертов?
М. С.: Самата разработка „Галерия” не можа да приключи по нормалния ред заради разследването. Тя е била прекратена доколкото знам и категорични изводи от нея едва ли има. Сега ще се види дали тя е приключила с финален доклад, от кой е бил изготвен. До момента, до който ние правехме проверките, такъв финален доклад нямаше.
Г. К.: Има ли риск да бъде нарушен закона с разкриване на разработката „Галерия”? Подобно предупреждение отправя Зоя Димитрова.
М. С.: Аз мисля, че ако бъдат спестени личните отношения на хората, които са били обект на специални разузнавателни средства, няма да има някаква заплаха за националната сигурност и компетентният орган да разсекрети разработката – това е председателят на ДАНС – може да вземе това решение и да го направи.
Г. К.: Всъщност какъв е смисълът от разсекретяване на тази разработка – професионално? Какво ще научим?
М. С.: Аз лично не виждам кой знае какъв сюрприз или нещо ново, което ще бъде научено. Надявам се лични отношения на хората да не станат обект на обсъждане по медиите, защото знаете, че никой не желае личният му живот да бъде излаган на обществено място. По отношение на метода на работата на оперативните служби ползването на специални разузнавателни средства не е нещо ново, което би могло да заплаши по някакъв начин националната сигурност. Моето мнение е, че няма да има заплаха.
Г. К.: А ще има ли нещо, което да е обществено значимо и полезно, ако се отвори тази разработка?
М. С.: Труден въпрос ми задавате. Ако си спомняте, основният мотив, който движеше конфликта, беше дали е имало подслушвани политици и кой е разпоредил. Политиците бяха от една и съща политическа сила и те се стремяха да разберат искреността на своите съпартийци, които ги бяха уверявали, че не са разпореждали подобно действие. Това беше мотив, който може би обществото си заслужава да разбере, защото никоя политическа партия не бива да решава вътрешните си конфликти чрез държавните органи.
Г. К.: Т.е. дали БСП – представители в изпълнителната власт са подслушвали БСП – депутати?
М. С.: Да.
Г. К.: Това ли ще се разбере?
М. С.: Да.
Г. К.: А подслушвали ли са ги?
М. С.: Да.
Г. К.: А като и без това се знае, че са ги подслушвали, какво още ще се разбере?
М. С.: Трудно ми е да кажа. Ще видим какво ще реши председателят на ДАНС да опубличи, защото за мен е допустимо да се опубличат само неща от обществен интерес, но не и личния живот на хората.
Г. К.: Няколко пъти говорите за личния живот на хората. Да не би всъщност от елементи от личния живот на някои хора, попаднали в разработката да излязат най-големите сензации, ако те бъдат публикувани?
М. С.: Не, аз говоря по принцип, тъй като обект на разрабутката и на подслушване са били журналисти, а винаги в личните си разговори човек казва неща, които са само негов личен живот.
Г. К.: А политици били ли са подслушвани?
М. С.: Доколкото си спомням имаше само разпечатки на телефонни разговори за политици, но може и да греша.
Г. К.: Тъй като преди малко казахте, че са били подслушвани и политици.
М. С.: Коригирам се. Ясният ми спомен беше за разпечатки и установки.
Г. К.: А кой от правителството всъщност е искал такава разработка? Ще стане ли ясно дали премиерът лично е искал започването на такава разработка?
М. С.: Мисля, че нямаше такива писмени данни.
Г. К.: А някой сподели ли за устно разпореждане?
М. С.: Не мога да Ви кажа. Нямам спомен. Имаше коментари по този въпрос от страна на депутатите, участвали в проверката. Но категорични писмени доказателства нямам спомен да сме видели.
Г. К.: Отварянето на тази разработка ще доведе ли според Вас до нова политическа криза в БСП от това, което ще се види?
М. С.: Нямам представа какви са отношенията в БСП.
Г. К.: Но би ли могло да излезе нещо, което по сензационен начин поставя отношенията различно от това как изглеждат?
М. С.: Не мога да Ви кажа какви сенцазии да очакваме от БСП. Там това си е тяхна вътрешна работа и не искам да се меся.

Георги Коритаров/koritarovonline.hostzi.com