Имам щастието един от най-добрите хидроинженери в страната да е мой братовчед. Живял е повече от мен, строил е хидросъоръжения в половината свят буквално при всякакви условия, климатични аномалии и т.н.
Спомням си как преди няколко години, когато отново имаше наводнения и река Марица беше заляла огромни площи обработваема земя и редица населени места в Южна България, говорихме по актуалната и днес, за съжаление, тема.
Обсъждахме сигурността на мостовете, дигите, язовирните стени и т.н., предназначени да предпазват населението и собствеността му от наводнения.
И понеже тогава стихията беше отнесла предимно мостове, най-много за тях си говорихме.

Братовчед ми мъдро изслуша напиращите в мен безброй журналистически въпроси от рода, но кой носи отговорност, кой не си е свършил работата, можело ли е да се избегне катастрофата и т.н., и отговори с… едно единствен изречение.
Което не съм забравил и до ден днешен.
“Всички мостове, строени по времето на Царя (б.р. има се предвид цар Борис III) си стоят непоклатими, а всички строени по времето на комунизма ги отнесе стихията.”.

Първоначално ми стана смешно!
Много скоро обаче усмивката ми изчезна.
Като се замисли човек и шедьоврите на майстор Колю Фичето си стоят непоклатими.
От векове.
В пределите на Царство България (без значение Първо, Второ или Трето Българско Царство) поколения майстори със златни ръце са си предавали тайните на строителния занаят.
Превърнали са го в изкуство.

После дошъл реалният социализъм.
Старите майстори измрели!

Резултатът - днес всеки втори, представящ се за майстор–строител е с разцветка (и миризма) различна от традиционната за тези географски ширини.
После всички се чудят защо при първата стихия всичко рухва.
От циганска колиба крепост не става!
Антон Луков