От 5 до 12 милиона тона пластмасови отпадъци попадат годишно в световния океан. Върху състоянието на екосистемата влияние оказва и глобалната промяна на климата, както и повишаването на концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата. Това съобщи днес, когато се отбелязва Световният ден на океаните, Световният фонд за дивата природа.

Оценките са различни - от 5 до 12 милиона тона пластмасови отпадъци, а усреднената цифра е 9,5 милиона, се посочва в комюнике на Световния фонд за дивата природа.

Микропластиката, която е една трета от целия боклук в океана, се трупа на острови от отпадъци. Тя прониква в телата на живите същества чрез храната. През последните 50 години в атмосферата силно се е увеличила концентрацията на въглеродния диоксид. Причините за това са глобалното изменение на климата, изгарянето на изкопаеми горива и изсичането на горите на планетата. От повишаването на концентрацията на веществото във въздуха страдат обитателите на океана, които са част от основната хранителна верига, посочват експертите на фонда, цитирани от ТАСС.


Деветдесет процента от големите хищни риби вече никога няма да могат да възстановят досегашната си популация. Става дума за рибата тон, треска, палтус и рибата меч. Близо половината от кораловите рифове са необратимо разрушени заради глобалната промяна на климата, сочат заключенията на Световния фонд за дивата природа.

Според негови данни в океана живеят представители на фауната, които са много чувствителни към всякакви изменения на състоянието на океана, сред които са коремоногите, известни още като морски дяволи.

Тяхната раковина е изградена изцяло от арагонит (една от формите на калциевия карбонат). Това вещество лесно се разтваря във водата при повишаване на равнището на киселините над определени стойности. Учените наричат този процес окисляване на водата. Именно това застрашава днес редица видове мекотели и повечето видове корали. През последните десетилетия планетата ни е загубила половината от всички коралови рифове, посочват експертите на фонда. /БТА