Острието на сабята* - ЧастII
Продължение...
За година и половина Де Гол събира милион и половина сподвижници и в края на 1947 г. Обединението на френския народ печели 40 процента от гласовете на местните избори. След този успех генералът продължава да масовизира партията си, като създава асоциации, обединяващи студенти, чиновници, ветерани от войната, женски организации, в които също се допуска двойно членство. Предлага дори създаването на асоциация между труда и капитала - първообраз на днешния колективен трудов договор. Създава множество организации "Работническо и професионално действие" във френските предприятия. През 1948 година 15 процента от работническата класа във Франция членува в Обединението на френския народ, чиито основен лозунг е "борба против партиите".
Със сигурност звучи познато и на българите. В момента ГЕРБ върви по този път, след него ще дойде нещо като "Обединение на българския народ", после - победа на местните избори през 2007-а. И: ще последва крах. В оригиналния вариант - през 1951 г., когато ОНФ печели едва 20 процента от местата в парламента, Де Гол разбира, че е загубил. В имитацията - през 2011 г., когато са президентските избори, на които Борисов със сигурност ще се кандидатира. И ще бъде неприятно изненадан. Защото очевидно не са му казали нито че ОНФ се разпада, нито защо. Първата партия на Де Гол изчезва заради еклектичната си идеология, нееднородната социална база, твърде централизираното ръководство, неприемането от обществото на идеята за нова конституция и нова република, начело със силен президент. Ако така създават партията на Борисов, ще се разпадне и тя.
Затова Борисов ще направи по-добре, ако вместо на несигурни сметки как негов човек ще спечели местните избори през 2007 г., а самият той - парламентарните през 2009 г., се отдаде на партийно строителство. И в търсене на автентично лице за твърде хаотичния до момента български национализъм. При това търсенето ще трябва да е по оригинален модел, защото голисткият Борисов едва ли ще има куража да следва. За да възстанови величието на Франция, Де Гол влезе в конфликт със САЩ и Великобритания, ратуваше за "Европа на нациите" и "европейска Европа", изкара Франция от военната организация на НАТО и дори посети Съветския съюз в разгара на Студената война. Борисов нито може, нито иска това.
Не го искат и българските националисти, доколкото ги има. Наистина българският националистически проект винаги е бил антиевропейски, но в същото време и проруски. Русия щедро спонсорира партиите, които защитават имперските й интереси на Балканите, и дори създава нови, които лансират все по-екзотични видове национализъм. Стартът в България бе даден преди 6 години със Съюза на тракийските дружества и този проект струваше дипломатическия пост на руското военното аташе кап. Ломакин. След серия несполучливи опити миналата година се пръкна "Атака". "Атака" обаче набра прекалено голяма скорост и се наложи да я озаптяват. Някои твърдят, че бъдещата партия на Борисов е актуалната политическа креатура на руското посолство. Не съм съвсем убеден. Тогава червеноризата "Гвардия" на Боян Расате? Много на дребно. Най-вероятно Москва ще заложи на лансирания навръх Трети март националистически проект на самия Първанов. Преди два месеца на Шипка в присъствието на руския посланик българският държавен глава заговори за нов тип патриотизъм, базиран на всичко, което идва от историята и ни прави горди, че сме българи, и в който националното върви редом със социалното. И замълча.
Скоро някой ще проговори от негово име. Ако обаче бъдещата партия на Бойко Борисов няма да е проруска, остават два варианта - да е проевропейска, тоест профренска, или проатлантическа, тоест проамериканска. Двата модела са коренно различни и е трудно да се съчетаят. Обединява ги единствено формата на управление - президентската република.
Борисов май че това цели - хем да бъде премиер, хем и президент. Не е невъзможно, и даже е желателно. Осъществяването на такъв проект обаче минава през свикването на Велико народно събрание и приемането на нова конституция. Преди месец кметът даде анонс, че мисли за това, казвайки, че "държавата е из основи грешно конструирана". Не му обърнаха особено внимание и той като Първанов замълча. Кога ли ще го каже пак?
Зависи от характера. И от острието на сабята, ако ще се прави на Де Гол. Борисов не е герой като него, но беше мъж на годината, все пак.
Калин Манолов
в-к “Черноморие”, 3 май 2006г.
* Заглавие на втората книга на Де Гол, излязла през 1932 г., която Издателска къща "МаК" подготвя за печат. "За характера" е името на нейната втора глава.
За година и половина Де Гол събира милион и половина сподвижници и в края на 1947 г. Обединението на френския народ печели 40 процента от гласовете на местните избори. След този успех генералът продължава да масовизира партията си, като създава асоциации, обединяващи студенти, чиновници, ветерани от войната, женски организации, в които също се допуска двойно членство. Предлага дори създаването на асоциация между труда и капитала - първообраз на днешния колективен трудов договор. Създава множество организации "Работническо и професионално действие" във френските предприятия. През 1948 година 15 процента от работническата класа във Франция членува в Обединението на френския народ, чиито основен лозунг е "борба против партиите".
Със сигурност звучи познато и на българите. В момента ГЕРБ върви по този път, след него ще дойде нещо като "Обединение на българския народ", после - победа на местните избори през 2007-а. И: ще последва крах. В оригиналния вариант - през 1951 г., когато ОНФ печели едва 20 процента от местата в парламента, Де Гол разбира, че е загубил. В имитацията - през 2011 г., когато са президентските избори, на които Борисов със сигурност ще се кандидатира. И ще бъде неприятно изненадан. Защото очевидно не са му казали нито че ОНФ се разпада, нито защо. Първата партия на Де Гол изчезва заради еклектичната си идеология, нееднородната социална база, твърде централизираното ръководство, неприемането от обществото на идеята за нова конституция и нова република, начело със силен президент. Ако така създават партията на Борисов, ще се разпадне и тя.
Затова Борисов ще направи по-добре, ако вместо на несигурни сметки как негов човек ще спечели местните избори през 2007 г., а самият той - парламентарните през 2009 г., се отдаде на партийно строителство. И в търсене на автентично лице за твърде хаотичния до момента български национализъм. При това търсенето ще трябва да е по оригинален модел, защото голисткият Борисов едва ли ще има куража да следва. За да възстанови величието на Франция, Де Гол влезе в конфликт със САЩ и Великобритания, ратуваше за "Европа на нациите" и "европейска Европа", изкара Франция от военната организация на НАТО и дори посети Съветския съюз в разгара на Студената война. Борисов нито може, нито иска това.
Не го искат и българските националисти, доколкото ги има. Наистина българският националистически проект винаги е бил антиевропейски, но в същото време и проруски. Русия щедро спонсорира партиите, които защитават имперските й интереси на Балканите, и дори създава нови, които лансират все по-екзотични видове национализъм. Стартът в България бе даден преди 6 години със Съюза на тракийските дружества и този проект струваше дипломатическия пост на руското военното аташе кап. Ломакин. След серия несполучливи опити миналата година се пръкна "Атака". "Атака" обаче набра прекалено голяма скорост и се наложи да я озаптяват. Някои твърдят, че бъдещата партия на Борисов е актуалната политическа креатура на руското посолство. Не съм съвсем убеден. Тогава червеноризата "Гвардия" на Боян Расате? Много на дребно. Най-вероятно Москва ще заложи на лансирания навръх Трети март националистически проект на самия Първанов. Преди два месеца на Шипка в присъствието на руския посланик българският държавен глава заговори за нов тип патриотизъм, базиран на всичко, което идва от историята и ни прави горди, че сме българи, и в който националното върви редом със социалното. И замълча.
Скоро някой ще проговори от негово име. Ако обаче бъдещата партия на Бойко Борисов няма да е проруска, остават два варианта - да е проевропейска, тоест профренска, или проатлантическа, тоест проамериканска. Двата модела са коренно различни и е трудно да се съчетаят. Обединява ги единствено формата на управление - президентската република.
Борисов май че това цели - хем да бъде премиер, хем и президент. Не е невъзможно, и даже е желателно. Осъществяването на такъв проект обаче минава през свикването на Велико народно събрание и приемането на нова конституция. Преди месец кметът даде анонс, че мисли за това, казвайки, че "държавата е из основи грешно конструирана". Не му обърнаха особено внимание и той като Първанов замълча. Кога ли ще го каже пак?
Зависи от характера. И от острието на сабята, ако ще се прави на Де Гол. Борисов не е герой като него, но беше мъж на годината, все пак.
Калин Манолов
в-к “Черноморие”, 3 май 2006г.
* Заглавие на втората книга на Де Гол, излязла през 1932 г., която Издателска къща "МаК" подготвя за печат. "За характера" е името на нейната втора глава.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус