Още много преди Патриарх Максим да се представи пред Всевишния цяла България бе захранвана с идеята около битката за престола. Даже не ми се спомня за подготовката на общественото мнение за и против, кой и кого. Но като цяло, цялата тази кампания по „естествен“ път след кончината на дядо Максим придоби истеричен характер. Власт-имеющи и неимеющи, явни и тайни кръгове, общества, които едва ли не шушнат ИСТИНАТА, се намесиха грубо в траура.

Като, че ли всички забравиха изведнъж, че църквата е независима от държавата и си има правила и канони. И заради това е оцеляла дори в това проатеистично време. А и във всичкото това хортуване, медиите си вдигнахме дори тиражите.

А за миряните, кой и как да помисли? В един момент си мисля, че дори някой църковен деятел, общественик и скрит политик може да предложи и референдум. Не е смешно, а тъжно!

Добре, че Бойко Борисов ги изпращя да не се месят в църковните дела, щото и държавни люде се взеха на сериозно. А останалите май си замълчаха.

Затова реших и аз да гласувам, и то с предварителен вот! Та, дами и господа, гласувам за дядо Кирил да бъде Патриарх. Не, че това има някакво значение изобщо за някой друг, освен мен ама… Не ми пука кой е бил агент или аз не знам това. Може да са били агенти на Църквата в ДС дори. Не определям вярата си според колата, часовника, къщата или кой знае кой материален субстрат. Той, Господ си знае!

Никой не бива да друса храма на вярата. Той е като нас - несъвършен и понякога непонятен. Но храм! А много малко са храмовете в днешния живот, в които, когато сме на зор, да потърсим убежище. А и не само тогава.

Не познавам другите клирици, но смятам всички за равни и равнопоставени. А след оплювките и компроматите не смея и да си помисля да правя оценки. Смятам, че общото дело на всички тях е да се грижат за църквата и вярата. А не само на бъдещия Патриарх. Общо дело е!

Ето, че и аз се „намесих“ в говоренето с иронията в тайната надежда всичко това да спре. Сигурен съм, че ще спре след избора на Патриарх. Но до тогава не искам децата ми да слушат и четат за вярата неясни мъгливи и неканонични неща. Дори да са понякога привидно правдиви.

„Намесих“ се за петнайсет минути, като написах тези неподредени, но искрени мисли и още една минута да гласувам мислено пред старовремския кръст в двора ми.
А на 21 ноември ще поискам прошка от близките си.

ПЕ