Обещанията за постепенно намаляване на преките данъци родиха една срамежлива отстъпка от данъка върху общия доход, но в замяна на това държавата въведе поголовно облагане с осигурителни данъци в размери и по начин без прецедент в българската история. Чрез нововъведението "минимален осигурителен доход" се разкъса връзката между дохода и дължимия осигурителен данък върху (все още) заетите в стопанството. Наложи се принципът доход нямаш - данък плащаш върху хипотетичните "минимални" суми, плод на буйно чиновническо творчество, без всякаква връзка с реалностите на рехавия трудов пазар в страната. В същото време когато средната месечна заплата за последно отчетените 9 месеца на 2002 г. се увеличи едва с 2 (два!) лева, държавните осигурители скроиха план да се удвоят вноските във втората хазна - осигурителния институт и здравната каса. Ако се анализира обаче реалната квалификационна и длъжностна структура на заетостта, ще излезе, че апетитът на осигурителните бирници е далеч по-голям.

Помислете: в страната са регистрирани над 600 000 частни фирми. Половината от тях да са работодатели, това прави поне 300 000 началници, 300 000 счетоводители. Значи над половината от всичко 783 000 заети в частния сектор към началото на 2002 г. ще попаднат в длъжностните графи с "минимален" осигурителен доход, който надвишава до няколко пъти средната работна заплата. Всички тези работодатели ще дължат данък заради самите длъжности, които и в най-жалката фирма все някой трябва да заема. Осигурителното облагане щяло да бъде здравословна тесла върху недъгавите частни фирми, възрадван отсече един "социален партньор" на властта. Аман от натегачи! Нищо друго освен тесли частникът не е дочакал от държавата. Затова всяка година след максимума на 1993 броят на заетите в частния сектор намалява - въпреки че самият частен сектор се увеличава и като брой на фирмите, и като дял от брутния вътрешен продукт. Според последните данни заетите в частния сектор са едва 1/3 от онези 2.3 млн. души, на които частният бизнес е давал препитание преди 10 години. И въпреки такова драматично свиване властта и партниращите й социални измишльотини отново размахват данъчната тесла с вика "който е некадърен да плаща данъци - да мре!".

Неуморно расте само данъчната бюрокрация, защото изискванията на новото осигурително облагане отварят работа за поне три пъти повече чиновници, отколкото работят сега в бездруго многолюдната осигурителна администрация. Ще трябва да се построят следователно още 3 пъти по толкова лъскави билдинги да приютят втората бирническа армия на страната и планината хартия, която тя се е наела да събере. Сметнете само колко тонове ще се натрупат до април, когато при осигурителите трябва да са предадени трудовите договори за общо 2 млн. души. И всеки месец по още 2 млн. справки и още купища анекси на трудови договори и заповеди за преназначаване и освобождаване. Никоя родна администрация досега не се е наемала да лапне толкова голямо количество хартия. Колко души са нужни, за да прочетат в срок такова количество листа! И колко още, за да тичат по проверки? С колко ще се увеличи издръжката на осигурителния апарат? И кой ще плаща раздутите социални данъци?

Не е тайна, че и досега над 1/3 от всички работодатели в страната начисляват, но не плащат дори осигуровките върху минималната работна заплата. Държавата пази в тайна само сумата на несъбраните си вземания. Колко от онези, които до момента стоически плащат всички задължения към хазната сега ще махнат с ръка и ще се потопят в блатото на данъчните дългове, мълчаливо трупайки задължения, които никога няма да могат да платят. Като стане дума за безнадеждните държавни вземания, обикновено се явява някой държавник-аматьор с вечното предложение да се наложи затвор за работодателите, които не плащат. Със затвор за дългове България ще хармонизира законодателството си с европейското - от времето на Римската империя.

Ако търсим ефективно осигуряване, единственият изход е опростяването и, разбира се, приватизацията на осигурителната система. Сега вървим в точно обратната посока. Осигуряването става все по-объркано, администрацията си присвоява все по-големи права и предявява все по-неизпълними искания - както за пари, така и за информация. А много по-просто щеше да се въведе общо осигурително облагане за дребните работодатели, подобно на патентния данък, който повечето от тях плащат - някаква обща (и поносима) сума на бройка зает, дължима на части през годината, би намалила драстично бюрокрацията. Защото по-добре поносим данък, който повече хора плащат, отколкото прекомерни налози, събирани от все по-малко живи длъжници.

Емил Хърсев д-р ик.
В-к “Сега”, 10 февруари 2003г.