Има консервативни системи, които трудно и дълго се разрушават. Но ако успешно бъдат съборени, поне още толкова време трябва за възстановяването им. А междувременно се оказва, че каруцата е отишла в реката, конете са се удавили, а малкото свестни измежду оцелелите на борда са се добрали до заветната чужбина. Където в условен смисъл "ще мият чинии", но няма да се занимават с простотиите български. Макар че, както скоро ще видим, и заветната чужбина се е устремила към пропастта и някои там чак сега почнаха да се питат къде са й спирачките на цивилизацията. Дано си ги намерят къде са, макар че надали. Но нека не плачем на чужди гробища. Нашите ей къде са, а дереджето им е ужасяващо.

Една такава фундаментална, силно консервативна и трудна за събаряне е системата на образованието. Но трудно или не, за последните 8-10 години непоправимото се случи. Населението не само катастрофално изчезна, но и непоправимо оглупя. Според току-що излязло проучване на асоциация "Българска книга" половината (!) от българските зрелостници са функционално неграмотни. Преведено на обикновен език, това означава, че всеки втори с диплома за средно образование или не може да чете (за писане да не говорим), или пък чете, но не разбира смисъла на прочетеното, когато това, последното е малко по-сложно от чалга припев с три думи. Дори ако предположим, че колегите от "Българска книга" са посгъстили краските, то данните за грамотността на българите са повече от тревожни.

Всъщност на мен не ми и трябват техните данни, защото със собствените си очи виждам какво се случва на входа на Университета по архитектура, строителство и геодезия, в който работя. Това е един от малкото университети, в които основният прием на студенти все още е чрез истински изпит по математика. И макар че всяка година даваме все по-лесни задачи, ние отдавна чрез специална методика превръщаме голяма част от двойките в тройки. Защото иначе ще трябва да пуснем кепенците. Така част от приетите кандидат-студенти не могат да смятат, а голяма част не могат и да пишат грамотно. Но това не е новина. Някак всички проспаха забележителния факт, че Софийският университет обяви четвърто класиране и май още приема тихомълком студенти. А у нас системата е такава, че щом влезеш в университета, все някак го изкарваш. Докато в една Германия например завършват само две трети, а в някои специалности - само половината от първоначално приетите студенти. Защото там им трябват грамотни специалисти, а не горди притежатели на дипломи.

Естествено, при това качество на студентския материал (за което поемам и личната си отговорност) процъфтява търговията със заверки и изпити. А в някои университети не се и занимават с такива глупости, а направо продават дипломи. Не напразно голяма част от подземните босове (междувременно повечето ни напуснаха, но това е друга тема) и силиконовите им метреси са магистри по различни престижни специалности. Разбира се, тези хора едва ли знаят къде са съответните университети, но то човек и телефон като си купува, не знае в кой завод е произведен.

Интересен пример за неграмотността на нацията е скорошният фал с "кухите числа" в протоколите на някои секционни избирателни комисии не къде да е, а в културния център на държавата, столицата София. Оказа се, че 40-50 избирателни комисии (бройката се уточнява) с общо над 300 членове не разбират, че има разлика между броя на имената в избирателния списък и броя на положените там подписи! Четат тези хора не знаят какво трябва да се впише в дадена графа на протокола и вписват там съвършено друго число.Сред тези 300 души сигурно поне половината са висшисти, а такива с основно образование просто няма. И какво тогава искаме от студентите, щом образованите им уж родители едно четат, друго разбират и трето пишат?

Кога започна опростачването на нацията, чийто гротесков край сега наблюдаваме? Започна се, разбира се, с избиването на българския елит от червените шайки през смутните месеци след 9 септември 1944 г. После, към средата на комунистическото управление през 70-те години, нещата в образованието се стабилизираха на едно масово средно ниво, типично за държавите от тогавашния соц. По моя оценка тогава броят на неграмотните български граждани беше под 15%, което показва едно високо ниво на грамотност. Днес масовото ниво на средна грамотност сред младите го няма, а има рязко очертан малоброен високообразован елит в София и в някои от областните центрове. Този елит печели олимпиади и заминава за Харвард, а масата се превръща в клиент на бюрата за безработни. Сравнението с Европа показва, че и там образованият елит е малоброен (5-7% от възрастното население), но пък хората масово са поне грамотни. Сигурно не поради сантиментални съображения, а според една много проста сметка: дори когато ти трябват само изпълнители, е добре те да са грамотни - за да могат да четат инструкциите. За съжаление нашата работна сила в мнозинството си не може да ги чете тези инструкции, а когато ги чете - не ги разбира.

Опростачването на нацията върви по всички линии и с всички сили. То не бяха сървайвъри, големи братя, танцуващи мечки и реклами за слабоумни. Не съм параноик, но не мога да не се замисля кому е изгодно един ден от българите да останат само три категории хора: охранители, камериерки и преживяващи от социални помощи. Защото с ниската образованост - дотук.

На този фон още по-абсурдно звучат взаимните обвинения и измисленото противопоставяне на БАН и университетите, борещи се за жалките 0,4% от бюджетните пари, заделени за наука. Ако тук има грам надежда, тя е да ни друснат една яка глоба от Европейската комисия за недофинансирането на науката. Защото се очаква задължителният процент в ЕС за тази цел да стане поне 2%. И тогава, вместо да плащаме глоби, ще е по-евтино да платим за ограмотяването и в по-далечен план - за научаването на нацията. За съжаление освен демографската вече си отворихме и образователна дупка - днешните 18-годишни неграмотни ще продължат да си бъдат такива и след 10, и след 20 години. Докато отгледаме някакви по-грамотни. Но това ще е възможно само ако процесът започне сега. Така че да пожелаем успех и да помогнем на новия министър на образованието, младежта и науката. И да не му завиждаме, защото го чакат невъобразимо трудни години.

Проф. Михаил Константинов/monitor.bg