Напоследък все повече се лансира тезата, че българските политически партии трябва да минат на изцяло държавна издръжка чрез дотации, за да станат независими от мръсните пари. Вероятно повечето от застъпниците на тази идея я предлагат със съвсем добри намерения, защото са убедени, че по този начин ще се постигне желаното от всички нас изчистване на политическия живот.
Българската реалност обаче за пореден път поднася своите изненади.

Тази иначе чудесна идея би била ефективна в нормална държава, където партиите са съсредоточили всички свой ресурси между легитимните партийни органи и контролират стриктно финансовите потоци, обслужващи партийните нужди. Примери от световната история колкото искате. Хелмут Кол, например, на стари години имаше неприятности с германското правосъдие заради спонсорство на ХДП. Спонсорството обаче наистина беше за партията на християндемократите, а не за лично обогатяване на бившия канцлер.

В България просто не е така.
У нас всички ресурси са… частен капитал.
Партийните лидери контролират изцяло и властовите ресурси и финасовите потоци. Обогатяват себе си, а не партиите. И когато му дойде времето и съответния партиен лидер загуби поста си, то акумулираните средства, не остават на разположение на партията и на новия партиен ръководител. Най-типичен пример в това отношение беше краткото и безславно управление на СДС по времето на Надежда Михайлова. Иван Костов чрез своята фондация “Демокрация” буквално експроприира целия наличен ресурс на СДС, а хубавото Наде остана в небрано лозе.

При червените ситуацията не е по-различна. Когато БСП беше в опозиция имаше периоди, в които с мъка успяваше да плати парното на “Позитано”20. Разбира се, винаги се намираха влиятелни богати червени лидери (в сянка), които оправяха сметките. Не случайно в наши дни смяната на двамата Руменовци (Овчаров и Петков) се оказа истинска драма за столетницата. Напрежението беше неизбежно защото БСП, като всяка друга българска партия, си има своите партийни нужди и рано или късно ще опре пак до някой Румен.

На подобен фон държавната издръжка за политическите партии вече изглежда по съвсем друг начин. Чистото намерение се превръща в поредния побългарен напън за реформа, водещ до още един начин за обогатяване на частни лица, заемащи ръководни партийни постове.
Антон Луков