Багдадските търговци имат вродена способност да измислят хватки, когато става дума за търговия със забранени стоки. Те са ненадминати в търговията с оръжие. Ембаргото на ООН не сложи край на трафика. Тъкмо напротив - подтикна иракчаните да измислят нови пътища за снабдяване с оръжия с помощта на някои източноевропейски страни.

Мрежата от посредници управляваше заедно с пратениците на режима около 1 млрд. долара, отделени от Саддам Хюсеин за покупка на конвенционални оръжия. Миномети, автомати, мини и муниции. Нищо стратегическо, само необходимите арсенали за поддържане нуждите на армията при нападение. От първите сражения със съюзническите сили може да се направи извода, че багдадските търговци са свършили добре своята работа. В миналото Ирак притежаваше солиден опит в набавянето на военни доставки, вън от официалните канали. Това стана възможно благодарение на продължителната война с Иран в периода 1980-1988 г. Именно през тези години режимът развива изключителна мрежа от канали. Западът гледа на Ирак като на съюзник в борбата срещу Хомейни и му продава и забранени стоки.

Чрез дружества-фантоми в Европа и Обединените арабски емирства Ирак продължава да трупа оръжия. Тайните агенти изплитат мрежа от връзки в бившия СССР, Югославия и Южна Америка (Бразилия, Чили), които стават база за бъдещата нелегална търговия. При сегашните условия сработва принципа, че старото приятелство умира най-трудно. То дори се засилва, когато става дума за нелегални връзки. Страхувайки се от нападение, преди повече от една година Саддам Хюсеин задейства машината на нелегалните доставки. Помогнаха синът му Кусай и особено министърът на военната промишленост Абдул Тауаб Мула Хуейш. Те успяха да измислят начини да скрият оръжията, издирвани от инспекторите на ООН, като в същото време купуваха конвенционално оръжие. Границите обаче се наблюдават от американски разузнавачи. Иракчаните не се страхуват от такива неща. Те използват обиколни маршрути през Йордания и Сирия.

Дамаск е отстъпил на Ирак правото на преминаване срещу комисионна от 20 на сто върху всяка пратка. Един белоруски гражданин се установява в сирийски град и става един от основните двигатели на операцията. През границата минава и петрол. Британски източници твърдят, че Ирак и Сирия са свързали две петролни рафинерии с подземен тунел. Вашингтон знае това, но не предприема нищо, защото има тайно споразумение с Дамаск - мълчание срещу информация за терористи от “Ал Каида”. Твърди се също, че сирийците снабдявали иракчаните със системи “Сам 6” и уреди за нощно виждане, както изненадващо съобщи американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд. Дамаск отхвърли тези обвинения.

Ирак е съсредоточил усилията в Източна Европа. Сърбия и България са рай за трафикантите. Специалистите от Белград имат вече опит с американските техники от кампанията в Косово. Едно югославско дружество посредничи в доставката на оръжия от Босна, Украйна, Русия, Македония. Пристанищата Бар в Черна гора и Бургас в България са отправните пунктове за пратките, предназначени за сирийското пристанище Тартус. Руска фирма е доставчик на противотанкови ракети “Корнет”. През октомври е задържан кораб в Хърватска. Проверките показват оборудване за ракети “земя-земя”. Американските агенти засилват проверките и си дават сметка, че обемът на пратките непрекъснато се увеличава. Под наблюдение са и Китай и Северна Корея. Пекин е обещал системи за противовъздушна отбрана, а Пхенян може да помогне с т.нар. леки оръжия и в стратегически план. Голяма част от ракетите “Скъд” в Близкия изток са доставени от Азия.

През месец януари известен търговец на оръжия С.Х.* е задържан в Германия. Дълги години той е живял в Нашвил в САЩ, после се е преместил в Европа, където е поддържал контакти с германски фирми. Хора като него държат пазара на електронната търговия и контролират банковите операции. С едно съобщение по електронната поща те са в състояние да задвижат огромни количества военни доставки.

Месеци наред американските разузнавачи разработват досието на сръбски гражданин, човек на Слободан Милошевич. Той е избягал на следващия ден след арестуването на Милошевич и се е скрил в Багдад. Влиза в контакт с обкръжението на Удай Хюсеин и разширява връзките си със служители на министерството на военната промишленост. Приятелите, които е оставил в Белград са в състояние да изпълнят поръчките му. Той прави поръчки за оръжия, технологии, муниции, резервни части. Сръбските власти са информирани от Вашингтон, но само си дават вид, че се намесват. Търговците не се отказват от бизнеса. Просто се стремят да бъдат по-предпазливи.
Гуидо Олимпио
Кориере дела сера
В-к”Монитор”, 1 април 2003 г.

---

* Сахиб Абдул Амир Ал Хадад е арестуван на 25 ноември 2002 г. на летище София по искане на съдебните власти на Германия. На 7 март 2003 г. той е екстрадиран във ФРГ с решение на българския съд. Обявен е за международно издирване от Германия за незаконна търговия с оръжия и нарушаване на ембарго. В Европа е сочен за "основен доставчик на Саддам". На 31 януари т. г. съдът в Манхайм осъжда двамата му германски съучастници