Идеята да се иска вот на недоверие на правителството заради думите на Симеон Сакскобургготски, че е премиер само на гласувалите за него българи, е просто пропаганден шум. Трудно ми е да погледна достатъчно сериозно на нея.
Репликата на министър-председателя беше иронична.

Спомням си 2001 г., когато един журналист му зададе въпроса: "Колко е часът?" Това беше ироничен въпрос, на който премиерът отговори сериозно. Сега като че ли нещата се промениха - премиерът отговори иронично, а журналистите го възприеха сериозно. С това кръгът се затваря.

А дали е иронично или не, може да се разбере от съпоставката между тази реплика и практиката на премиера. Това, което той каза от самото начало, още преди да се появи на българската политическа сцена директно, бе, че е за национално обединение, за национално помирение. И Симеон Сакскобургготски го доказа със своята практика. Той не делеше хората на българи и турци, на комунисти и антикомунисти, на републиканци и монархисти...

А показа, че е министър-председател на всички българи. Затова има правото да се пошегува.

Той отговори иронично на журналиситчески въпрос, който беше очевидно заядлив. Като се вземе предвид контекстът на събитието - поначало положително, празнично. Хората се радваха на конкретни неща, случили се в техните населени места. В това беше смисълът на цялата ситуация. Затова не мисля, че има материал за сериозен политически демарш.

Репликата и искането на вот на недоверие могат да бъдат използвани за пропагандни цели. Но ако това се внесе в парламента, просто ще бъде смешно.
Опозицията ще се изложи, ако държи на себе си като на сериозна политическа сила.
А и не вярвам, че цялата опозиция ще се ангажира с такова нещо. Проф. Петър-Емил
МитевW
в-к “Стандарт”,26 октомври 2004г.