Изминалият период след проведената в началото на март национална конференция на СДС показа неоснователността на някои прогнози, че синята партия ще започне бързо да възстановява политическите и обществените си позиции. Предположенията бяха, че изборът на Надежда Михайлова за председател на СДС ще доведе до вътрешнопартийно обновление и промяна на провеждания курс, който дотогава олицетворяваше идейните и политическите възгледи на бившия лидер и премиер Иван Костов. В СДС се надяваха на бързо възстановяване на загубените обществени позиции следствие на не особено резултатната политика на правителството и повишеното напрежение в НДСВ в периода около националната конференция. Изборът на Надежда Михайлова, както и смяната на по-голямата част от състава на НИС обаче не оказаха влияние за повишаване на обществения рейтинг на СДС. Според социологическите проучвания в момента партията остава трета политическа сила, ползваща се от одобрението едва на 10-12 на сто от потенциалните избиратели. Слабото доверие към сините е показател, че мнозинството българи не оценяват синята партия като приемлива алтернатива на сегашната изпълнителна власт. Напротив, отношението към СДС е индикация за задълбочаващата се тенденция на растящо обществено разочарование от целия политически елит. Слаба утеха за новото ръководство на партията бе победата на подкрепения кандидат за кмет на Русе на състоялите се наскоро частични местни избори. Всъщност това бе обща кандидатура на практически всички десноцентристки партии, но която спечели при изключително ниска изборна активност. В същото време СДС регистрира изборен провал в Благоевград.
Първите няколко месеца след националната конференция показаха не само колко дълбока е кризата, в която е изпаднал СДС, но и труднопроменящите се нагласи в провежданата политика, останали от управлението до 2001 г. Наистина досегашните действия на новото ръководство на “Раковски” 134 бяха мотивирани от желание да се демонстрира промяна чрез възприемане на собствен стил в политиката във и извън СДС. Но те се изразиха досега повече в декларации и не дадоха очакваните резултати. Новият НИС все още не е показал, че е се е превърнал в силен ръководен орган. Повечето нови лица в него са неопитни и дори безлични, с неатрактивни публични изяви, включително на явно фаворизирания от новата лидерка говорител на партията Николай Младенов. Като заместник-председател Екатерина Михайлова, която символизира приемствеността в ръководството и политиката на СДС, бързо остана на заден план. Предвидимо бе смущаващото поведение на другия заместник-председател на партията Едвин Сугарев. Неговите ексцентрични изказвания по закона за квалифицираната информация и особено публичните му обвинения срещу бившия президент Петър Стоянов, че е искал да отстрани Иван Костов при управлението на ОДС, донесоха само негативи за партията и Надежда Михайлова.
Всичко това засилва впечатлението за не особено удачен кадрови подбор на НИС. По-важно е обаче, че вече се проявиха видими противоречия не само в ръководството, но и между него и парламентарната група по различни въпроси на опозиционната тактика на СДС. За пръв път от много време то се изрази в липсата на единство в позицията по важни законопроекти в Народното събрание, какъвто бе случаят с противопоставянето на мнозинството депутати на решението на НИС да се подкрепят измененията в закона за съдебната система. Показател за наличието на трудности пред кадровата политика и повишаване на вътрешното единство бяха назначените временни служебни ръководства на редица регионални структури на партията. Извън рокадите не остана дори СДС-София, чийто председател бе просто заменен с отправено от главния секретар на партията обвинение, че не се ползва повече от доверието на НИС. Проведената в средата на юни отчетно-изборна конференция на тази най-голяма регионална организация на СДС ще се запомни само с избора на Евдокия Манева за нов председател. Засега централизираният механизъм на функциониране на СДС поддържа вътрешното единство, но това е в условията на редуциран членски състав и без значимо активизиране на опозиционната политика на партията. Явно е, че в съществуващите реалности СДС не показа досега, че има достатъчен потенциал за да възстанови, макар и частично, предишната си значима и привлекателна за значителна част от българите роля в политическия живот, каквато играеше през по-голямата част от 90-те години. В това отношение са главните предизвикателства за синята партия и чието преодоляване ще бъде решаващият тест за възможностите на новия НИС и лично Надежда Михайлова.
Въпреки че поради опозиционното си положение, СДС не е в състояние да оказва съществено влияние върху политиката на управляващите, вече се очертаха основните насоки в тактиката, на която ще се разчита за желаната промяна в съотношението на силите на националната политическа сцена. С всички свои действия синята партия се стреми да покаже, че представлява единствената парламентарна опозиционна сила, чието отношение към слабостите на управлението е от националноотговорна позиция. В основата на това поведение е проявяваната настойчивост за по-бързото осъществяване на приоритетните външнополитически цели на страната, каквито са членството в НАТО и ЕС. СДС дори се самообяви за гарант на необратимостта на външнополитическата ориентация на България, особено ако не получим покана за НАТО през ноември т.г. Важно място в това поведение заема международната активност на Надежда Михайлова. Друга основна насока в опозиционната тактика на СДС е декларираният стремеж да се подпомогнат управляващите за ускоряване на реформите, като решаващо условие България да изпълни по-бързо критериите за членство в ЕС и НАТО.
В провеждането на опозиционната си политика новото ръководство на СДС разчита също на публичното признаване на ръководството на допуснатите грешки от СДС по време на собственото си управление през 1997-2001 г. Това е проява на по-гъвкав подход, но който е селективно отстояван, тъй като критичността е насочена главно към онези партийни и административни лица, които бяха отстранени или сами напуснаха правителството и ръководните структури на СДС преди и след като партията мина в опозиция. Именно тези лица се обвиняват като главните виновници за проявите на клиентелизъм, корумпираност и липсата на обществена откритост, за които на “Раковски” 134 се счита, че са причините за загубата от СДС на парламентарните избори през 2001 г. Така че критичността е внимателно дозирана и не поставя под съмнение правилността на провежданата управленска политика. Тя с нищо не накърнява авторитета на Иван Костов и неговото обкръжение, в което Надежда Михайлова бе една от най-активните партийни и правителствени фигури.


Продължава тук...