Продължение...
Безспорно е, че такъв подход е в решаваща степен принудителен. Той е необходим на ръководството в опитите да убеди обществото, че СДС е отчело грешките на собственото си управление, заради които е загубило общественото доверие. Главната му цел е обаче да покаже е, че като опозиция синята партия е алтернатива на политиката на управляващата в момента коалиция НДСВ-ДПС. Колкото и парадоксално да изглежда, партията, която е най-уязвима с широко проявената корумпираност и злоупотреби по време на своето управление, сега атакува правителството с обвинения, че не води решителна борба и дори толерира тези явления. Това се съчетава с демонстрирана загриженост по обществено чувствителните въпроси на бедността, корупцията, престъпността, образованието и др. Те са в основата на негативната оценка, която СДС даде за първите сто дни, а сега и за едногодишното управление на сегашното мнозинство. Факт са също опитите на синьото ръководство да демонстрира по-голяма политическа диалогичност и особено обществено отваряне, проява на което стана проведената през май кампания под лозунга “СДС слуша България”.
Въпреки това обаче на СДС предстои да измине още дълъг път, за да може да се надява дори на частично възвръщане на общественото доверие и политическите позиции. Неговото ръководство едва наскоро започна да разработва своя програма за развитието на страната и която по собствено признание ще бъде готова след не по-малко от година. Все по-актуален за СДС става проблемът за коалиционните съюзници
От начина на неговото решаване ще зависят в решаваща степен възможностите на СДС за евентуално участие в бъдещото управление на страната. Ръководството на партията едва ли храни илюзии, че в съществуващите условия партията ще може да се превърне отново в такъв силен политически фактор, какъвто успя да стане след изборното поражение, последвало първото й самостоятелно управление в началото на 90-те години. Увеличаването на потенциала и дори самото запазване на СДС като значима политическа сила ще бъде в пряка зависимост от способността да се преодолее сегашното изолиране на партията, включително от мнозинството други десни и десноцентристки формации. Известно е, че важна роля сред тях играят партии, възглавявани от бившите “сини” Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев, чиято членска маса е формирана изцяло от разочаровани привърженици на СДС. Като се имат предвид съществуващите противоречия главно на личностна основа, постигането под някаква форма на взаимодействие в дясното политическо пространство ще бъде труден процес. Все пак това е единствената възможна алтернатива, която би открила пред СДС шанс за евентуално връщане във властта.
Очевидно е, че преодоляването на това положение ще изисква от СДС болезнени компромиси, за които в момента няма практическа готовност. Според Надежда Михайлова все още е рано за десни коалиции, тъй като партиите на Бонев и Бакърджиев не са минали през изпитанието на изборите. Такава бе реакцията на синьото ръководство и към някои други лансирани идеи, като тази на Светослав Лучников за коалиционно управление с НДСВ, ако в него не участват БСП и ДПС. Такава перспектива за връщане на СДС в управлението е засега практически изключена, тъй като това ще означава радикална промяна в коалиционната политика, за което няма готовност и от партията на Симеон Сакскобургготски. Ето защо по-вероятна е да бъдем свидетели на еволюция към сътрудничество в отношенията между СДС и другите десни партии, някои от чиито лидери, например Евгени Бакърджиев, вече отправиха първите, макар и условни, анонси за взаимодействие Признаци за подобна промяна вече се забелязаха с установеното неформално взаимодействие на местните избори в Русе. Сигурно е, че то ще получи силен импулс при евентуално засилване на проблемите и особено възникването на криза в управлението на НДСВ-ДПС. Но при условие, че наблюдаваното в момента стабилизиране на това управление не се окаже временна, а трайна тенденция, до следващите парламентарни избори СДС не би могъл да бъде нищо повече, освен пропаганден опозиционен коректив на правителствената политика.

Проф.Д-Р Венелин Цачевски,
Център за съвременни политически изследвания
В-к”Монитор”, 20 юни 2002