Отново е 10 ноември. И отново родните медии тестват общественото мнение като дават думата на гражданите още на съмнало и те да кажат нещо за зората на демокрацията в България. И още дали харесват тази демокрация или предпочитат „уюта” на тоталитарната държава, в която само едната партийна върхушка си живееше царски, а останалите си цопахме в блатото, обградено с желязната завеса. А който дръзнеше да се измъкне от него, го потапяха отново, е случваше се от удара някой да не се свести повече, но какво да се прави - „народната власт” трябваше да се пази на всяка цена.

Иначе в блатото беше топло, имаше хляб за всички и както мило си спомни една гражданка в телевизионния ефир тази сутрин, в онова време се живееше лесно, а жените се пенсионираха на 55 години. Ех, да ама това време отмина, другарко, завинаги. Според друг гражданин т.нар. нежна революция в соцлагера била пъклен заговор на САЩ, които помолили СССР да се разпадне, та да има къде Америка да си продава софтуерните продукти и високите технологии. Можеше да добави и да „изнася демокрация” чрез фондации като „Отворено общество” да речем, ама не се сети. Нейсе.

Днес отново можем да се върнем 19 години назад и да си спомним как дисидентите от БКП подкрепиха свалянето на Тодор Живков. Телевизиите няма да пропуснат, вярвам, отново да извадят архивните кадри, в които се вижда как Първият в държавата остана с отворена уста преди още да бе асимилирал, че краят му е настъпил.

Можем отново да се питаме дали румънският или нашенският вариант на „свалянето” на комунистите от власт бе по-добрият; дали кръглата маса бе полезна за прехода към демокрацията или помогна основно за трансформацията на политическата власт в икономическа; дали ако обществото бе подкрепило бунта на 39-та срещу Конституцията, преходът нямаше да бъде различен и отдавна завършен; дали ДС провали опозицията с внедрената си агентура и конспиративни сценарии срещу демокрацията; дали приемането на лустрационни текстове в законодателството на най-новата ни държава не би подействало оздравително на обществения климат в страната и т.н., и т.н. Само че в историята думата „ако” не върши работа.

Деветнайсет години след 10 ноември 1989 година България е много по-различна и това е естествено. Обаче не е тази, която наивно си представяхме, че можем да изградим със свободната си воля на свободни хора.

Днес имаме демокрация, само че фасадна. Имаме свобода на словото, ама плащаме за нея скъпо, защото, когато дръзнем да посегнем към неприкосновеността на мафиотските интереси, ни съдят или ни трошат костите. Имаме икономическа свобода, ама нямахме равен старт в началото на промяната на собствеността и днес обществото и държавата ни в никакъв случай не могат да се нарекат европейски, въпреки членството ни в ЕС.

Пропастта, която се отвори между българите след незаконното и бързо забогатяване на една нова каста, е толкова огромна, че шансовете интересите на различните прослойки някъде да съвпаднат за общо благо, са нищожни, да не кажа невъзможни. Няма шансове богатите да се обърнат към проблемите на бедните, а бедните да спрат да ненавиждат богатите. Ако не броим благотворителните им жестове, които са като паленето на свещ в храмовете-за успокоение на гузните им съвести.

Днес близо две десетилетия след рухването на тоталитарната държава медиите пак ни занимават с конгресите на една партия, която наричат най-демократичната!? Някои поколения помнят лозунга „Два конгреса - една цел”. Днес можем да го трансформираме така „Един конгрес - много цели”. Първата и най-важната - запазването на политическата власт е най-нормалната за всяка партия, макар че сигурно отеква кошмарно в съзнанието на много граждани.

Обаче изявлението, че БСП иска да се разграничи от олигарсите в държавата, направо ни разсмя. Как така, бе другари, ще се разграничите от олигарсите. Ами това означава да си направите друга партия. И то това трябваше отдавна да стане, защото обществото ни отдавна има нужда от една истинска социалистическа партия, както между впрочем и от нова автентична дясна. Как ще се разграничите от олигарсите, като вашата партия е партията на олигарсите. Вижте само колко има в сегашния ви коалиционен кабинет?

Олигархичната държава, която си изградихте сами, трябва да бъде срината. А на нейно място да се изгради друга - модерна европейска държава. Само че това няма да го направите вие, нито вашата партия, поне не докато конците в нея дърпат олигарсите. Ще го сторят не една или две партии, а новото поколение българи. Които са родени в началото на прехода. И за които 9 септември 1944 и 10 ноември 1989 година са само едни дати, с които те не са емоционално свързани. За това поколение свободата във всичките й аспекти, и демокрацията не са просто понятия, а част от ценностната им система.
Венелина Попова
Vsekiden.com