На тези местни избори бе премината една граница, която не биваше да се преминава. Последиците от случилото се в “Аспарухово” тепърва ще носят своите горчиви плодове и това вече се усеща. По-скоро рано отколкото късно на всички забъркани в кашата с ескалацията на етническото напрежение в този варненския квартал ще им се наложи да търсят отговора на простичкия въпрос – заслужаваше ли си? Ако е ставало дума за едно районно кметство, то първият, който остава в небрано лозе, е именно новоизбраният районен кмет Богдан Караденчев. От първия до последния му ден като кмет на “Аспарухово” той ще бъде принуден да се оправдава. Цялото му кметуване ще бъде един безкраен компромис, с цел да докаже по безкомпромисен начин че не той е инициирал бясната омраза на етническа основа.

Колкото до неговата партия – последното нещо, от което в момента има нужда БСП, е точно тлеещо етническо напрежение във витрината на червеното управление Варна.

Кирил Йорданов е третият губещ. Фактът, че най-грубите нападки и най-истеричните закани са били произнесени пред равнодушния му поглед на последния предизборен митинг в “Аспарухово” и той не е реагирал по никакъв цивилизован начин, си… остава факт. Добре осмислен факт, който вече се коментира с необходимата тревога и съжаление. Коментира се и от едните, и от другите! Онези с пяната на устата го подозират в малодушие, а онези, различните, го припознават като еднакъв с първите.

Четвъртият губещ (не на последно място) е ТИМ. По принцип всички знаят, че здравият разум диктува умереност. И пак всички знаят, че липсата на умереност от страна на представители на една групировка винаги води до неприятности за самата… групировка.

Естествено, че подозрението за нещо много по-сериозно от някакъв си избор на някакъв си районен кмет витае във въздуха. Все по-ясно става, че специално във Варна има две тенденции, които по почти идентичен начин фокусират омразата на цялата лявоченгеджийска управленска мафия. Едната тенденция е свързана с опасенията на левицата от евентуалното трайно обединение на дясното политическо пространство, а другата е свързана с почти маниакалната омраза към ДПС.

В основата на лявата антипатия към първата тенденция стоят чисто количествени показатели. Реално погледнато подкрепения от БСП Кирил Йорданов бе избран за кмет с гласовете на не повече от 18 до 20 % от всички гласоподаватели в морската столица (над 280 хиляди). Трайно обединение на десницата и провеждането на разумна политика от сравнително харизматичен десен лидер представляват съвсем реална заплаха за лявата доминация във Варна.

По същество в основата на омразата към ДПС специално във Варна няма никакво рационално обяснение. Турците в морската столица са малцинство и даже в ръководството на ДПС – Варна, е пълно с българи. Странното в случая е, че в повечето случаи най-параноичните атаки са плод на… лично отношение. Депутати, областен управител, кмет, върхушката на икономическа групировка и прочее сериозни мъже с претенции си играят с огъня на етническото напрежение, сякаш става дума за махленска караница.
Излиза, че аргументи не са необходими. Вече не!
Никой не спори за програми, за стратегически цели, за социална политика или инфраструктура.

Няма дори желание за смислен спор.
Вместо това на обществото се предлага “окончателно решение”. Неподлежащо на критика, тълкувание или разумни доводи.

“Окончателно решение” обаче НЕ може да има.
Независимо от собствените ни предпочитания хората са различни.
РАЗЛИЧНИ!

И в това няма нищо лошо, просто защото такива ни е създал Бог!
Тоест! Ако някой иска да спори по въпроса за различието, да се обърне… към Създателя!
Антон Луков