След приключването на политическата криза от февруари тази година политиците се впуснаха в реалната изборна кампания. Все повече информацията в медиите ще бъде за листи, събрания, съвещания, срещи на партиите, коалициите и потенциалните коалиции. Ще се леят и обещания. Даже изливането започна. И още първото превръщане на ручейчето в гейзер роди куриоз. Изборите започват с уникален номер от страна на политиците към електората. Когато правителството обяви свои социални идеи и проекти за следващия мандат, всички останали партии казаха, че от тях е преписано, че идеите им са взети, използвани и капитализирани от кабинета. И затова партиите намекнаха, че няма да разкриват подробности от платформите си, защото се страхуват от плагиатство.

Именно това ще направи сегашните избори уникални не само в националната, но и в световната история. Ще бъдат избори с тайни платформи и програми на партиите.
На изборите, проведени преди около месец в Ирак, се криеха имената на кандидатите за депутати, за да не станат мишена на терористите на Ал Кайда. Това има смисъл. У нас пък ще провеждаме избори без платформи и послания, защото политиците ни виждат в опонента си кръстоска между пазарски джебчия и Джеймс Бонд. Не за първи път партиите се обвиняват в плагиатство, но този път степента надминава предишните леки закачки по темата. Сега вече сърденето и цупенето са сериозни, на помощ се викат всякакви стари вестници, спомени, може би скоро в действие ще влязат и медиуми и врачки, които да докажат, че еди коя си идея е минала през ума на партиеца от НАШАТА партия (която и да е тя) преди на партиеца от другата.

Впрочем подобна смешна сценка се разиграваше в образователните системи на СССР и САЩ в епохата на студената война - за всяко откритие, постижение или изобретение нашият строй си имаше виден съветски учен, а американците си зачитаха своя откривател. Така "група съветски учени" бяха открили всичко, що беше открито на земята, а малките американчета ги учеха на обратното. Когато фантасмагорията не можеше да е съвсем откровена, пропагандите на двете страни казваха, че достижението е "изработено от руски и американски специалисти, независимо един от друг". Че е било независимо, е очевидно, но и логично. Например в една престижна област като космоса надпреварата беше толкова трескава, че нещата наистина са ставали почти паралелно в руските и в американските лаборатории.

Така нашите политици заприличват на идеолозите на студената война - облъчват електората, че добрите идеи са им дошли първо на тях. Защо не са ги споделили е въпрос, на който партииците все още не са ни ощастливили с отговор. Но тепърва предстои партийно творчество: ако Христина Христова вече даде по една кифла и чаша мляко на децата в училище, то примерно БСП ще обещае пирожка с квас, ДПС ще обещае баклава със сироп, а СДС - кока-кола и хамбургер.
Но важното е, че всяка партия ще се покаже като "първооткривател" на грижата за хората, а ако недай си Боже съвпаднат някои послания, то ще настъпи едно обяснение по пробема "кой е по-пръв". И всичко това ще дотегне на избирателя, защото, докато слуша разприте на партиите за това коя е измислила кифлите и детските надбавки, хората ще забравят за какво иде реч - ще помнят разправиите, а не самото обещание. Което като че ли е по-добре за партиите. По поне три причини:
Ще затегнат редиците. В подобна ситуация е най-добре партиите да скрият платформите и програмите си, да ги заключат в сейфа, да ги дават на активисти срещу подпис, при това след щателно претърсване за скрити микрофони и фотоапарати. А редовият избирател няма и да види платформата. Него ще го нахранят с приказки как ще види за какво гласува чак след изборите, когато опасността от кражба ще е отминала.

Ще мотивират твърдия електорат. Как ще се втвърди позицията на партиите, щом врагът краде? Ами той, щом е започнал от платформата, един ден ще обере и други неща на НАШАТА партия - като се почне с офиса и се стигне до секретарката. Ами че това си плаче за здрав отпор от срана на здравите сили.

Ще си спестят труд. Ако пишеш скришна платформа, която е засекретена, за да не я открадне опонентът, доста близко до ума е, че може и нещо да не напишеш. Просто не си струва труда и усилието. Така и партиите ще направят свръхсекретни работни групи, ще ги "заточат" в някоя почивна станция с пет звезди, след което работната група ще се радва на джакузито и сауната и ще напише най-много фактура за сметката. При това положение кой ще е луд да пише някаква си платформа, която няма и да бъде показана. А платформата, която така и така е секретна, ще си стои ненаписана. На избирателя ще се хвърли прах в очите, че видите ли, тя, платформата ще стане публична след изборите, а дотогава партията ще повтаря, че "ние можем".

Извън кръга на шегата трябва да се кажат и някои много сериозни неща. Те даже не са неща, а са симптоми. Ако приемем, че партиите крадат една от друга, то къде отива експертният (уж) потенциал. Ами щом крадеш нещо, ти или не можеш да си го направиш, или не можеш да си го купиш. Това значи, че родните партии или не могат да измислят нищо ново, или просто умните хора, които могат да го измислят, ги няма - едни са отишли в Европа или САЩ и работят за евро и долари, адругите въобще не искат да чуят за партии. Така, че ако партиите крадат идеи, се получава, че са паднали до най-ниското си интелектуално дъно от 1990 насам.
Ако ли пък лъжат, че другите крадат, тоест ако нищо не е откраднато - пак лошо. Това вече си е клевета и присвояване на идеи. Не че родни политици за пръв път викат "дръжте крадеца"...Пък и тогава, ако и друга партия е стигнала до твойте идеи, то значи е чудесно - просто кажи, че подкрепяш идеята, кажи си, че е и твоя - никой няма да ти отрече, ако е истина, и работи за хората в съгласие с другите партии. Не за друго, а защото е за хората. В Библията беше написано нещо много мъдро за това, че не трябва, ако свършиш добро дело, да го тръбиш навсякъде. И понеже библейският пример е точно с лява и дясна ръка, нашите политици даже могат да разберат примера. Ама не искат.

Но ситуацията е много странна. Ами нали партиите са различни - нали затова са леви, десни, консервативни, християндемократични, либерални. Ами ако всички измислят (или крадат) едни и същи идеи, то къде им е лявото или дясното. Нали тъкмо лявото трябва да е по-социално, пък дясното - повече насочено към пазара. Ами щом големите партии са си плюли в устата, и то точно в социалната политика, то какъв е смисълът от цялата игра на политика? Ами това значи, че нито левите са леви, нито десните са десни. Това значи и че всичко е едно голямо забаламосване на народа.

Защото партиите с тези обвинения в кражба на идеи си създават добро алиби за това, че са все по-постни откъм идеи. Стар трик при сивкавите фирми е, ако наближи данъчна проверка, просто да инсценират обир в офиса...и документите да изчезнат. Така и на Иванчо все мишките са му изяждали тетрадката с домашното.
Общо взето, ако партиите наистина си скрият платформите, ще крият не нещо, а нищо. Тоест факта, че имат едно нищо. Ами това ще ги освободи от труда да раждат свежи идеи, ще ги облекчи и откъм мислене, което така и така не им е любимо.

Дали пък този път избирателят няма да поиска да види чисто и просто делата. Защото целта и на платформите, и на обещанията по света е не просто да кажеш какво искаш, а и КАК ще го постигнеш. А за да кажеш, трябва и да знаеш, и да можеш, и да мислиш.
Теофан Германов, политолог
в-к “Черноморие”, 8 март 2005г.