Според политолога Огнян Минчев се появява „опасно разцепление на НАТО, както във връзка с приоритетното сътрудничество на Франция и Германия в енергетиката с Русия“. Минчев смята, че България не бива да предоставя своята територия като разделителна линия между съперничещи си големи международни сили – Русия и НАТО. Той твърди, че „пропагандата, че България няма работа в мисиите на НАТО, е насочена директно срещу българските национални интереси“.

- Доколко форумът на НАТО потърси и успя да даде ключа и отговора за бъдещето на Алианса сега, когато светът е много по-различен?
- Това, което трябва да се каже на първо място е, че този форум в Рига очерта основните позиции на членовете на Алианса. Очертаха се основните проблеми, дефицити в политическата комуникация и политическото планиране на дейността на НАТО. Разбира се, бяха взети две много важни решения.

Първото е за засилване на присъствието и координирането на дейността на страните-членове на територията на Афганистан, като основна мисия на НАТО в предстоящия двугодишен период или година и половина до следващата среща на върха през 2008 г.

Второто е приемането на Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина в програмата "Партньорство за мир". Акт, който от гледна точка на системата за сигурност в евроатлантическото пространство, няма непосредствени военни или военнополитически измерения, но има много важни политически измерения. С него започва реформата на въоръжените сили на Сърбия в контекста на евроатлантическите критерии и институции. Това е изключително важно за самата Сърбия и създава инфраструктурата в Западните Балкани за тяхната бъдеща пълноценна интеграция, както към европейските, така и към атлантическите структури.

- На форума се появи казусът „Русия и енергийната зависимост“, което дава сили на Русия да заема твърди позиции по дадени теми в международен план. До какво ниво развитието на отношенията между НАТО и Русия и след този форум?
- Официално Русия не беше част от дневния ред на форума. Но имаше едно много категорично и ясно изказване на сенатора от комисията по външните работи Ричард Лугър за това, че енергийната сигурност ще бъде смятана от НАТО като интегрална част от евроатлантическата система за сигурност и всяко посегателство срещу енергийната сигурност на определена страна-член на Алианса ще бъде третирано като нападение срещу Алианса.

Въпреки че това е само мнението на един американски сенатор, то се споделя от значителна част от участниците във форума в Рига и разбира се, не се споделя от друга значителна част, главно от страните, свързани с т. нар. ново енергийно сътрудничество с Русия, преди всичко Франция и Германия.

Много важен елемент от дебатите на форума беше предложението на различни представители на САЩ, както официални, така и от аналитичните среди, НАТО да разгърне своята дейност към едно по-интензивно привличане на нови партньори. Преди всичко беше акцентирано върху привличането за партньори на страни като Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония. Също така и разширяване на сътрудничество на НАТО със страни от Близкия Изток, преди всичко Израел, Йордания и Египет.

Изключително силният акцент беше поставен от страна на САЩ върху проблема за новото партньорство, за новите приоритетни партньори на НАТО от една страна, както и несъгласието преди всичко на френския президент Ширак, НАТО да поеме подобна глобална партньорска роля. Неговата позиция е, че Алиансът трябва да остане преди всичко европейска организация. Това е позиция на Франция, която се споделя и от някои други членове на Алианса, очерта и разграничителните линии в рамките на политическия дебат в НАТО на този форум.

Ако излезем отвъд рамките на форума на НАТО в Рига и ако направим един по-широк анализ, появява се вече едно доста опасно разцепление на западния съюз, както във връзка с приоритетното сътрудничество на Франция и Германия в енергетиката с Русия, така и във връзка с наличните сериозни различия относно оценката на предизвикателствата пред Запада и мисията на НАТО като основна организация, призвана да защитава сигурността.

- С тази мисия стана ли малко по-ясна, след този форум, посоката, в която е желанието за развитието на Алианса?
- Очертаха се различни позиции. Една основна позиция, която залегна и в крайна сметка в решението не просто да бъде засилено присъствието в Афганистан, а на практика да бъде фокусирана дейността на НАТО като основна мисия в момента мисията ИСАФ в Афганистан. Това решение е в полза на глобализираната роля на НАТО.

Именно това е позицията, с която преди всичко Франция, но също така и други по-малки страни от Алианса не са съгласни, които биха желали НАТО да остане в европейските измерения. Но НАТО няма сериозна мисия в европейските измерения, няма сериозни предизвикателства там.

Това, което беше направено главно на аналитично равнище като опит за помиряване на двете гледни точки, включително и от моя колега, българския анализатор Иван Кръстев, беше предложението за развитието на НАТО като организация, стъпила на две основи. Организация, в която както основната американска визия за глобални предизвикателства пред запада, така и визията на част от европейските страни за развитието на НАТО като регионална евроатлантическа организация, да бъдат по някакъв начин съвместявани и да бъде постиган компромис в името на единството на запада. Дали това обаче е възможно на този етап и в перспектива, остава да се види.

- Какво е мястото на България в контекста на тези четири теми и на дискусията на бъдещето на НАТО?
- Аз лично не останах с впечатление, че България е имала много активна позиция в подкрепа на една или друга теза на форума в Рига. Но проблемите на България, които са свързани с НАТО и с евроатлантическата сигурност, са ясни. Някой би започнал сигурно с необходимостта от модернизация на българската армия и адаптация към стандартите на НАТО. Аз бих започнал с нещо друго. Бих започнал със системното манипулиране на българското обществено мнение от страна на страни, които произтичат не просто от ляво от страните на бившия режим, за непрекъсната атака на българските мисии в чужбина, не само в Ирак, но и в Афганистан и навсякъде с аргумента „какво правят нашите момчета по тая пуста чужбина и вместо да защитаваме собствената си територия, сме ги пратили еди къде си“.

Тази пропаганда, както и липсата на каквито и да е съдържателни опити от страна на политическата класа, преди всичко управляващата коалиция, тези интерпретации да бъдат оборени, с тях да се дискутира, показват сериозния проблем всъщност на българското участие в НАТО. Липсата на каквото и да е съзнание, дори и в информираното обществено мнение на България, че защитата на българската национална сигурност в новия контекст е съвкупност от задачи, които нямат нищо общо с класическото опазване на националната територия от нейните съседи. Със своето членство в НАТО, със своята интеграция и в Европейския съюз, който в перспектива също така ще бъде и съюз по проблемите на сигурността, а именно едната от двете опори на НАТО, предполага България да участва в опазването на общата, колективната сигурност на този съюз - и европейския и евроатлантическия, а не да се фокусира върху своята собствена територия.

Целта на една страна в този институционален контекст, в който ние участваме, не е да се пази от своите съседи, а да превръща своите съседи в свои партньори и съюзници. Никой хипотетично не може да изключи конфликт на интереси между съседи дори и в тази общност. Но колкото по-добри позиции притежава дадена страна в структурите на Евроатлантическата общност, толкова по-добри шансове има да защити своите интереси дори при подобни случаи на конфликт със своите съседи. Пропагандата, която целенасочено се води за това, че България няма работа в мисиите на НАТО, е насочена директно срещу българските национални интереси.

- Сега тази пропаганда ще получи ли нов тласък, ако започне евентуално обсъждането на увеличаването на българския контингент в Афганистан?
- Разбира се, че ще получи. Необходимо е да стане президент, да стане премиер, да стане външен министър, да стане военен министър, да станат ключови политически фигури, освен обществените фигури, които се интересуват от тези неща и да обяснят ясно на хората какво означава в настоящия политически, геополитически, институционалнополитически контекст защита на българската национална сигурност. Точно тези мисии са основна проява на българското участие в тази система за сигурност, на която разчитаме за защита на нашите национални интереси.

- Ако тема на дискусия е енергийната зависимост от Русия, по какъв начин България се вписва в тази конкретна тема включително сега с изграждането на АЕЦ "Белене"?
- За съжаление с изграждането на АЕЦ "Белене" и още повече, ако се окажат верни слуховете за лесното преотдаване на газопреносната мрежа на Булгаргаз на Газпром, за което се говори, България ще се впише в проблематиката енергийна сигурност наистина като Троянски кон в НАТО и на ЕС.

Това беше казано открито от руския посланик в Брюксел преди около две седмици. Той използва една странна формулировка като каза, че България ще бъде Троянския кон на Русия в Европа, но в добрия смисъл на думата. Не знам по какъв начин би могло да се разграничи добрият от лошия смисъл на думата в това отношение.

Без да коментирам интересите или политиката на Русия, всъщност смятам, че за една малка страна като България е много важно да не допуска преди всичко един фактор. Това е предоставянето на своята територия като разделителна линия между съперничещи си големи международни сили. Ако ние сме част от НАТО, от ЕС, ние не сме заинтересовани от това да даваме бонуси на геополитическата стратегия на Русия да прониква и да дестабилизира, както НАТО, така и ЕС.

Извън всяко съмнение е, че енергийната политика на Русия е геополитика, свързана с това да бъде създаден и укрепен руският енергиен монопол на територията на Европа с цел по-нататъшно проникване на руския интерес, а интересът прониква чрез дестабилизация. Чрез промяната на съществуващите структури, изграждането на нови структури на баланс и зависимост от интереси, е процес на дестабилизация.

Ако България иска да предостави своята територия за този тип съперничество между фактори, свързани с интересите на САЩ, ЕС и Русия на българска територия, тя трябва да продължава с това, много странно от моя гледна точка, разделение на българската политика между енергиен монопол на Русия, целенасочено предоставяне на енергиен монопол на Русия от една страна и от друга страна участие в институционалния живот на ЕС и Северноатлантическия съюз./Bulgarian Post