- Г-н Минчев, според вас имаше ли изненади на първия тур на президентските избори?
- За мен нямаше изненади. Предизборната ситуация бе в максимална степен подредена и ранжирана по начин, който не допускаше някакви изненади. Някои може би са били изненадани от това, че Волен Сидеров взе гласове на долния минимум на очакванията. Имаше прогнози, че той може да вземе и повече. На практика нямаше състезание като изключим неяснотите около представянето на Сидеров на изборите. Десният кандидат Неделчо Беронов, който има изключително положителни лични качества, влезе в кампанията доста късно и това не му позволи да развие своето послание в широта и да му донесе достатъчен брой гласове.

- Според вас на какво се дължи успеха на Георги Първанов и голямата разлика между първия и втория кандидат, които сега ще се явят на балотаж?
- Резултатът на Георги Първанов се дължи на три неща. Първо, както вече казах, на особената структура на предизборната ситуация, в която на практика Първанов нямаше пълноценен опонент от демократичния спектър. На второ място, високият брой негласуващи допълнително укрепи представата за изключително изразителната му победа. На трето място, Първанов имаше една добра кампания, в която бяха подчертани умерено и професионално качествата и постиженията на президента през неговия първи мандат и обстоятелството, че той е най-подходящият кандидат за втори мандат.

- Подкрепата за Първанов може ли да се възприеме и като подкрепа за управлението на тройната коалиция?
- Това не е въпрос, на който може да се отговори с "да" или "не". Професионалният отговор изисква целенасочено изследване - т.е социолозите да разпитат гласувалите за президента Първанов за мотивацията им да го подкрепят и дали това означава и подкрепа за тройната коалиция. Като политически резултат голямата подкрепа, която получи Първанов от гласоподавателите, ще се отрази благоприятно върху статута на тройната коалиция и ще развърже ръцете и на Първанов, и на Станишев за нейното стабилизиране с оглед пълното изкарване на мандата й, включително и чрез определени преструктурирания в правителството - може би не веднага, а малко по-късно.

- Г-н Минчев, според вас трябва ли да има телевизионен диспут Първанов -Сидеров, макар че вече от щаба на сегашния президент заявиха, че дебат между двамата няма да се състои?
- Аз съм привърженик на диалогичния стил на водене на политика и затова мисля, че диспутът между кандидатите е необходим елемент в една кампания. В случая съм склонен отчасти да възприема аргументите на г-н Първанов, че Сидеров е монологичен тип личност. По време на дебата той просто ще изговори това, което изговаря и извън присъствието на своя опонент, така че няма да има голям смисъл от подобен дебат.

- Смятате ли, че на втория тур подкрепата за Волен Сидеров може да надхвърли 30%?
- Каква ще бъде динамиката на гласоподаването на втория тур е въпрос, който подлежи на социологическо проучване и оценка, защото тук се намесват фактори като мобилизация на избирателите и на двете страни, степен на достоверност и убедителност на посланията, такива каквито бяха дадени в НДК вечерта след първия тур. Като цяло мога да рискувам да направя една прогноза, че гласовете за Сидеров на втория тур няма да надминат една трета от подадените гласове.

- Според вас - какъв вот събра Волен Сидеров - протестния, националистическия или някакъв смесен вот?
- Сидеров обра няколко вида вот. Най-малката част от този вот е частта на тези хора, които споделят възгледите на Сидеров - имам предвид възгледите, изложени в книгите му "Българофобия", "Бумерангът на злото", които са свързани с антисемитизъм, теории за световен заговор, антизападен патос, православен фундаментализъм. По голяма група от гражданите, които са подкрепили Сидеров, изповядват определени националистически или по-скоро ксенофобски възгледи, свързани с негативно отношение към присъствието на малцинствата на българска територия и преди всичко към турци и роми. Третата - най-голямата група, която го подкрепя, са хора, чиито социални възгледи отразяват обстоятелствното, че те са загубили от българския преход. Те са гневни на елита, както икономически, така и политически, заради нелигитимния и олигархичен начин на преразпределение на националното богатство в полза на една много малка част от нацията. Те са склонни да подкрепят едно радикално популистко послание, без да се интересуват от това доколко политически е реалистично да се очаква, че то може да произведе нормална алтернативна политика.

- Какво ще бъде поведението на десните избиратели на балотажа?
- По-голямата част от десните избиратели няма да отидат да гласуват на изборите, независимо от това, че лидери на ЕНП призоваха за участие в полза на Първанов и независимо от това, че хората с демократични възгледи трябва да правят разлика между демократични и недемократични възгледи и позиции и едва след това между леви и десни. Една по-малка част - може би около 20-25 %, трудно ми е точно да преценя, ще гласуват за президента Първанов и една много малка част - не повече от 5-10 % ще подкрепят Волен Сидеров.

- В нощта след изборите президентът Първанов каза, че е настъпил 4 февруари за десницата. Според вас какво е нужно на десните партии - нови лидери или нови идеи?
- Този дебат ще се води оттук нататък. Своя логика и пълноценност на аргументите имат и двете страни. От една страна твърдите ядра около г-н Костов и отчасти в СДС имат право да твърдят, че независимо от популярността на своите позиции те искат да ги отстояват, тъй като това са правилните позиции. Хората в ДСБ смятат, че техните позиции не са популярни, но техните възгледи са правилните за България и те ще продължат да ги отстояват. От друга страна, правилните възгледи - моите, вашите, на когото и да било другиго, са правилни възгледи доколкото ние вярваме в тях - ние гражданите поотделно като личности вярваме в своите убеждения.
Когато обаче става въпрос за политическа алтернатива, правилността на позицията се определя не само от нейната моралност и легитимност и от вярата на носителите й в нея, но и от способността да произведе политическо мнозинство. Защото в политиката, без да произведеш политическо мнозинство не можеш да наложиш своите възгледи. От тази гледна точка опонентите на лидерите и на редуцираните до мининум подкрепа партии в дясно имат своите основания да призовават за категорична, радикална смяна и на стратегиите, и на лидерите, и на цялостния подход към политиката в десния спектър, за да може в крайна сметка да се възроди една дясноцентристка алтернатива, която да бъде сериозен съперник на левицата. В противен случай левицата ще продължава да държи цялостна хегемония върху политическия процес в България.

- Смятате ли, че НДСВ спечели от неиздигането на свой кандидат на президентските избори?
- В НДСВ решенията ги взима Симеон Сакскобургготски с оглед на оценката на своите лични и семейни интереси, преди всичко на имуществените си интереси. Останалите в ръководството на НДСВ, независимо какво мислят, са принудени да се съобразяват. Политическият модел на НДСВ е политически модел на цар и негова свита. Дали НДСВ, т.е Симеон Сакскобургготски е спечелил от липсата на кандидат или не, ще трябва да видим в следващите месеци в зависимост от това по какъв начин ще се развие дебатът за царските имоти и как ще се развият шансовете на самия Сакскобургготски да участва в разпределението на властта. От тази гледна точка НДСВ не е загубило, че не е издигнало кандидат, тъй като Сакскобургготски ще очаква БСП и президентът Първанов да му се отблагодарят заради това, че не е издигнал техен съперник в изборите.

интервю: vsekiden.com