Първанов свика тайните служби, но Станишев прави публичните изявления. Така се разиграва пред очите ни вносният горещ кавказки картоф, който властите си подхвърлят. По средата са „водещите медии”, които чакат разрешение да забележат, че отвъд морската ни граница се е случило нещо, което от гледна точка на националната ни сигурност заслужава доста повече телевизионни „извънредни емисии” и крещящи заглавия от всички войни, отразявани тук на ръба на истерията през последните двайсетина години.

Главнокомандващият ни склони да обърне внимание на войната, която Русия не обяви ( упорито отричайки дори да я нарича война), но стовари срещу Грузия. Какъвто и да е „казус бели” ( поводът за война), работата е дебела. Толкова, че дори и управленското дебелоочие у нас не можа да го подмине в живковски стил” да се снишим, докато премине бурята” , т.е. „перестройката” на Горбачов. Опитаха се, но не можаха да заглушат кавказкия гръм от ясно небе. Т.н. водещи медии се постараха да го заглушат с многократно усиления от тях ефект от една-две гръмотевици върху оръжеен склад в Казанлък, но успехът им се оказа частичен- нямаше как, защото нямаше жертви и щети. Това предопредели губещата пропагандна тактика на фона на съобщенията за хиляди убити и десетки хиляди прогонени хора от цели сринати градове на срещуположния бряг отвъд нашето гостоприемно за весели туристи Черно море.. Наложи се началниците в държавата да се размърдат.

И какво предизвика необичайното раздвижване във върховете на приспаната ни държава? Ето какво казва проговорилият на петия ден от ескалацията министър-председател на евроатлантическа България Сергей Станишев? „ Днес Русия заявява, че подкрепя териториалната цялост на Грузия…”. Това изречение за подкрепата на грузинската териториална цялост , беше ключовата формула на иначе често разединения, но единен по този въпрос Запад от самото начало на войната.Само че в София почакаха Русия да благоволи да се съгласи с нея, след посещението на френския президент Саркози в Москва, за да прегърната с облекчение позволената им вече и „много смело” артикулирана от Станишев в интервю за БТА основополагаща формулировка за „териториалната цялост на Грузия”.

А сега, другарите със слаби сърца, да не четат следващия абзац. Защото в него, макар и закодирано, с надежда да не бъде линчуван на някое предизборно събрание, др. Станишев им забива нож в най-болното пропагандно място, в задните…мисли. Понеже вече подкрепя „териториалната цялост на Грузия”, явно се чувства длъжен да се произнесе и по въпроса за териториалните спорове в наши дни-разбирай, на първо място, по спора за Косово, по който с мъка на сърцето тукашните власти подкрепиха западното становище. „ Няма еднакъв случай по отношение на замразените конфликти, от които модел да се пренесе механично върху други ситуации”, заявява премиерът в същото интервю. Сглобил е мисъл като за тройка в шести клас, но поне се разбира достатъчно ясно следното: „ Какво да се прави, признали сме Косово, но няма как да признаем правото на Русия да бомбардира Грузия заради Южна Осетия, колкото и да ни се иска да сравним кавказките сепаратисти с косоварите”.

И всичко това Станишев признава след бойкотираното от него съвещание при президента Първанов, посветено на тази тема, в сепаратистко спрямо форума при президента интервю.

Сред ексцентричните акценти от казаното е чудната идея България да предложи на ЕС Бургас да стане пристанище за координиране на помощите за Грузия. Боооже! Представяте ли си как ще се зарадват в Брюксел, че страната, която от ЕК току-що заклеймиха за криминално отклоняване на европейски фондове, си предлага опита на вълк-охранител на европейските овце!

Първанов продължава да мълчи, след като се изложи с първите си няколко думи за „войната в Грузия” ( така импровизирано и без да иска призна грузинската версия за руската инвазия, вместо да говори за Южна Осетия), а Станишев излезе от отпускарската нирвана на властта и…със самия си сепаратистки подход към обявяване на актуалната държавна позиция, далеч от пряко дискредитирания като човек на Кремъл президент, на практика ни потвърди: да, двамата партийни другари, колкото и да отричат, играят ролята на доброто и лошото, на проруското и на прозападното ченге.

Театърът на бойните действия обаче е толкова близо до нашата черга, че театрото на двамината никак не е смешно.
Иво Инджев
Още материали от същия автор може да намерите на блога му http://ivo.bg