В Минск, столицата на Беларус, бият. Хвърлят сълзотворен газ, арестуват дипломати, журналисти, лекари, работници, студенти, затварят ги в следствените изолатори, съдят ги по бързата процедура. Типично по сталински, властите се стремят да всеят страх и да угасят слабото пламъче на беларуската опозиция бореща се срещу последния диктатор в Европа, президентът Алексанъдр Лукашенко.

Дори и децата разбират, че сега може и да успеят, утре обаче ще бъде късно и дори братската руска помощ няма да помогне на Лукашенко да остане на власт. Това е ясно.

Но докато на Октомврийския площад в Минск тежко въоръжени полицаи малтретират хората, докато светът се опитва да каже „не” на изборните фалшификации, ние тук в България си свиркаме с уста. Свиркат си и във Външно. Сякаш нищо не се е случило.

Сякаш това не ни засяга.

Но не само това.

Днес, например, се организира посещение в плевенско на Негово превъзходителство временно управляващия беларуското посолство у нас Франц Витко. Там представителят на другаря Лукашенко ще се срещне с областния управител и ще си говорят за бизнес. Ще хапнат сигурно, ще пийнат, някой виц ще си кажат, ще се здрависат, ще се усмихват...

Какъв бизнес, бих попитал аз, бизнес с кого, с другарите на Лукашенко ли?

Хайде де, не може да сте толкова късогледи, приятели от Външно? Нима не разбирате, че този режим няма бъдеще, че когато се организират разходки на представителите на Лукашенко из страната, все едно и вие биете хората в Минск!

Аз ли да ви давам акъл как се правят нещата. Ами кажете на господин посланика Витко, че точно сега не е подходящо да прави бизнес у нас.

Посъветвайте и областния управител на Плевен господин Цветков да си намери друга работа, вместо да се среща с Неговото превъзходителство.

Мисля си, че г-н Цветков сигурно има доста ангажименти сега, след наводненията.

Приятен ден, господа от Външно. Ако нямате под ръка очен лекар, обадете се!


Людмил Кържилов
Darik.net