Изтеклата седмица премина под знака на анализи и оценки. Едногодишното управление на правителството беше анализирано както от социолози и политолози, така и от ръководствата на двете големи опозиционни партии СДС и БСП. Като цяло политическата оценка и на двете партии е сходна и се базира на негативно отношение към изминалите 12 месеца от управлението на партията НДСВ. Буди недоумение фактът, че сред обобщаващия негативизъм и в двата анализа почти няма разработени конкретни аспекти, които да са предизвикали подобна оценка. Почти няма данни за конкретни политически действия от страна на управляващите, които да са обект на критики. По-скоро още на пръв поглед личи, че докладите са продиктувани от необходимостта да има такава оценки по повод годишнината и тя да е отрицателна поради положението на двете партии в опозиция.

Както обикновено СДС отново се представя като “непримирима опозиция” и не посочва дори и едно положително политическо решение на управляващите, освен може би това, че “с подкрепата на опозицията /разбира се, СДС/ е продължило активното сближаване с ЕС и НАТО”. От своя страна БСП признава, че в управлението на НДСВ има два положителни аспекта – възстановяването на диалога между институциите и напредъкът във външната политика.

В повърхностните анализи на двете партийни централи обаче правят впечатление и някои моменти, които биха могли да бъдат характеризирани като абсурдни. Столетницата например изказва опасения, че се фаворизират отношенията със САЩ, което можело да се отрази на взаимоотношенията ни с ЕС в сферата на отбраната и сигурността. Любопитно е, че Русия например дори не се споменава. В анализа не се разяснява кое точно от политиката на правителството е навело червените анализатори на мисълта за фаворизиране на отношенията със САЩ, но достатъчно е да се погледне по-подробно изминалата година във външно-политически план, и става ясно колко несъстоятелни са подобни твърдения. Наистина министър-председателят Симеон Сакскобургготски посети САЩ и се срещна с президента Джордж Буш, но това е едно от най-големите ни постижения във външната политика през последните години и е смешно да се правят подобни изводи за отношенията със САЩ. Най-малкото защото премиерът разговаря и с Владимир Путин, да не говорим за многобройните визити на членове на правителството в Европа. А ако притесненията са заради американската фирма, която ще съдейства за унищожаването на ракетните комплекси “Фрог”, “Скът” и СС-23, то процедурата по избирането й беше достатъчно прозрачна.

Абсурдни умотворения има и в анализа на синята опозиция. От “Раковски” 134 отделят повече внимание не на управлението на НДСВ, а на връщането според тях на БСП в управлението на страната. Ръководството на СДС счита, че НДСВ е реабилитирало червените и сега наследниците на комунистическата партия активно участвали в управлението. Според тях дори били реализирани ключови обещания на социалистите, някои от най-важните сред които били възстановяването на паметниците на Георги Димитров и Тодор Живков. Определено личи носталгията на сините по двуполюсния модел, когато можеха за всичко, дори и за собствените си грешки да обвиняват “комунистите”. Българският избирател обаче достатъчно ясно показа преди една година отношението си към този модел и това разделение на обществото на сини и червени и е време на “Раковски” 134 да осмислят вече този вот.

Двете опозиции се обединяват и около критиките че приватизацията в България все още не се е случила. През тази една година обаче бяха открити процедурите по раздържавяването на такива структуро-определящи предприятия като БТК, ТБ “Биохим”, “Булгартабак”. От синята централа пропускат да признаят, че при толкова много наследени проблеми в тези предприятия приватизацията им не може да осъществи за месец-два. Достатъчно красноречив е фактът, че правителството на Костов дори не успя да стартира посочените сделки, а други, които се опита да реализира, станаха факт по порочния принцип “преговори с потенциален купувач”.

И двете партийни централи демонстрират единство и в извода, че управляващите се намират под силното влияние на “групови и частни интереси” и “различни икономически лобистки групи”. Подобни явления, и то доказани, бяха характерни за управлението и на СДС, и на БСП. Сега обаче, когато се води успешна борба с тях, отново се злоупотребява като те се споменават с цел политически дивиденти. В същото време всички тези групировки, групи и различни лобистки кръгове бяха създадени именно, когато управляваха тези партии. Дори преди няколко дни лидерът на СДС Надежда Михайлова си позволи да заяви по повод закриването на в. Демокрация, че “трябва да се прекрати практиката публично да се говори срещу клиентелата и в същото време да се търсят пари именно от нея”. Това е достатъчно доказателство, че обвиненията към НДСВ те първо трябва отправят към самите себе си.

С тези политически доклади за управлението през последната година сините и червените за пореден път доказаха, че са безсилни да се справят дори със задълженията си като партии в опозиция. Вотът на избирателите на последните парламентарни избори достатъчно красноречиво показа оценката им и за участието на двете партии в управлението на страната.

Венелина Ангелова/Novotovreme.com