Обзорът на изтеклата година обикновено обхваща списъкът от по-важните събития. Някои пък обръщат внимание и на събитията, които по една или друга причина, НЕ са се случили. А би трябвало да се случат!
За трети (ей така на инат), най-интересни са събитията, които се случиха, но незнайно защо никой не ще… да коментира.

Признавам си веднага – за едно от тези събития още не мога да повярвам, че е факт. Варна има своя паметник на българския католически крал Калоян. Това чудо на чудесата се случи в края на 2008 г. в най-руско-православно-милицинерско-инригантския град в страната. Още на ниво проект този паметник беше блокиран с повод и без повод чрез забележително единство на отговорни фактори. Даже след като паметника беше поставен (във възможно най-забутаната част от центъра на Варна,) имаше опасност новогодишните фойерверки да подпалят опашката на коня на краля Калоян.

Между другото, има една странна връзка между този паметник и инициатора за неговото издигане, в лицето на настоящия варненски областен управител адмирал Христо Контров. В началото на демократичните промени, когато Варна все още беше различен град, именно адмирал Контров беше онзи български военен, който се престраши да посрещне (официално) първите американски бойни кораби, акостирали във Варна.

Имайки предвид, че през 2008 г. във Варна на власт са повече отговорни другари, отколкото през 1968 г., не е трудно да предположим, че отклоненията от Априлската линия са - меко казано - опасно занимание. Тоест, за 2009 г. адмирал Контров едва ли може да очаква тихо пристанище.

Понякога обаче интересни са и правилните, ортодоксалните, праволинейните (напълно в духа на Априлския пленум) ходове. В един прекрасен летен ден на 2008 г. общинските съветници във Варна осъмнаха със… специален съветник. Само две електронни медии (vlastta.com и bpost.bg) обърнаха внимание на странния факт, че последният директор на 6-ти отдел на Шесто управление на Държавна сигурност във Варна подполковник Петър Пенев е привлечен като консултант на постоянната комисия по “Обществен ред и сигурност” към общинския съвет на община Варна. Ако обаче има нещо по-шантаво от самото назначение, то това е… последвалото мълчание. Все едно във варненския общински съвет няма демократична опозиция. Излиза, че през 2008 г. във Варна е трябвало да се положат още много усилия, за да бъде постигната степента на демократизация от… 1968г. Изводите да си ги прави всеки сам.

И понеже сме на вълна 1968 г. няма как да не споменем варненския общински съветник от БСП Пакно Анчев. Мнозина (включително авторът на тези редове) го смятаха за ретрограден сталинист. Понякога обаче съдбата ни играе странни номера. Анчев се оказа сред малкото (и май единствения) съветник, дръзнал да отстоява открито собственото си и това на партията си мнение по въпроси, от които живо се интересуват… съветниците на съветниците. За онези от Шесто управление на Държавна сигурност във Варна иде реч. Тези мили, родни, Джеймс Бондовци, настояваха и през 2008г. (също като през 1968г.), че единствено тяхно е правото да редят списъците с награди за общинските културтрегери. Да, ама не са питали Панко! И каква стана тя? През 2008 г. здравите сили в БСП-Варна играят роля на… нещо като опозиция. Спомням си, че в онези весели времена коментарът на този странен извод от страна на колегата Жоро Георгиев беше удивително точен: “Виж какво става в Русия! И там най–сериозната опозиция се оказа… Лимонов.”

Нещастната Лонгозна гора край устието на р. Камчия, обаче не можа да намери своя Панко Анчев. Руски инвеститори, начело с Московския кмет Лужков, преобразиха някога уникалната гора в морски курорт. Като се замисли човек това е било най-малкото зло. Всички знаем какво сториха през 2008 г. братята руснаци на отсрещния черноморски бряг в братска, православна Грузия (същото като в Чехия през 1968г.). И все пак интересна беше реакцията на т. нар. зелени в България. Навсякъде другаде скачат като тигри… стане ли дума за Камчия - мяучат като котета. Изглежда руската брадва не е като всички останали брадви по света и гали българските дървета някак си по съветскому, по братски и без никакви имперски амбиции.

И накрая, разбира се (но не на последно място), идват скандалите с арестите на част от варненските общински съветници. На мнозина им се привиждат версии за сложни конспирации, но в цялата тази мътилка има само един единствен факт, който е очеваден и за който е възможен наистина обективен коментар. Просто единият от задържаните (Иван Славков) се държи като мъж с достойнство. Не хленчи. Колкото до другите… те са си същите, каквито бяха и в Общинския съвет.
Антон Луков