Тежкият инцидент на българо-турската граница в никакъв случай не трябва да поставя българската държава като виновник или пък граничния полицай като извършител на умишлено и тежко престъпление.
От началото на тази година само в Средиземно море са се удавили над 2000 души, като при едно от корабокрушенията имаше 800 загинали. Край бреговете на Италия почти всеки ден откриват телата на загинали мигранти и бежанци. Същото, а, може би, и дори по-драматично е положението край гръцките острови и турския бряг.
Не трябва да се подминават и атаките срещу бежанските лагери в Германия, Холандия и други западни страни. Където също имаше пострадали. Берлин официално призна за рязко увеличаване на нападенията тази година срещу лагерите за мигранти в страната.
Вярно е, че за първи път има загинал мигрант при стрелба от страна на органите на реда в страна на ЕС. Но отсреща има грубо нарушаване на границата и неподчинение на полицейска заповед.
Превръщането на този тежък инцидент в обвинителен акт срещу българската държава е не само несправедливо, а и опит да се прикрият причините за тази масова миграция. Включително и за провала на европейските лидери по този проблем.

Отказът да се приеме, че огромна част от тези хора са икономически мигранти /това го признават все повече политици в самата Германия/, че става въпрос за организиран трафик на хора и че европейските лидери вече една година не могат да намерят решение на проблема са предизвестие за нови, много по-тежки човешки драми.
В същото време може да се зададе и следния въпрос: Не е ли по-голямо престъпление пропускането на стотици хиляди от страна на Гърция и Италия на Стария континент без никаква проверка и регистрация на тези хора? /БГНЕС