19.06.2015 г. Една година откакто в наводнено „Аспарухово“ Черната сееше разруха и смърт.
И ние бяхме там. И ние видяхме смелостта, скръбта и яростта в очите на хората, как си помагаха и каква съпричастност имаха.
Видяхме и Кмета. И когато в 2 часа на 20.05.2014 г. беше извадено и последното тяло на загиналата жена под микробуса на "Горна студена" /пред очите на синовете й/ усетихме това, което винаги сме знаели. Че тези всички люде са равни и знаят това.
Равни пред Всевишния. И искат да бъдат добри.
Бях с обувки, които се бяха унищожили. Измих ги, изчистих ги и ги хвърлих в шкафа. Негодни!
Обухме ботушите и тридесет дни станахме доброволци. От сутрин до вечер, даже и с нощни смени.
Заедно с много други хора. За тях е думата. Голямо бачкане, голям зор, голяма съпричастност помним.
Помним вечерта и хората с присъствие и съпричастност. В днешно време това е истинското. Помним тези, които бяха там. Не сме забравили и тези, които ги нямаше, а трябваше да са там.
Сега е ден и за спомени, и за почит, и за уважение.
А ние свалихме ботушите и се върнахме в ежедневието. Но никога няма да забравим доброволците от Аврен, Провадия, Белослав, от НПО „Владиславово“, от квартала, от фирмите, чиято техника използвахме и други.
Един ден случайно извадих обувките си от шкафа и започнах да си ги нося. Нося си ги и днес.
За да си спомняме, че хората, би трябвало да държат на себе си цял живот и да си вярват и помагат.
Сега е време за това.
И се събрахме. Много от тези, които бяхме и тогава на “Белгород” и целия район. Почетохме загиналите, доброволците, съпричастните и всички, които разбраха: А ние не сме забравили!