- Какво означава за света изостреният тон в отношението на Русия към страни като Грузия и Украйна?
- Това значава, че Западът е абсолютно импотентен. Западният свят не разбира или не иска да разбере опасността, която носи днес за целия свят политиката на Русия. Това позволява на Москва да продължава да отправя все по-остри заплахи в постсъветското пространство и да се опитва да води политика, каквато проведе с Грузия – засега. Засега. Като цяло обаче всичко това показва абсолютната неадекватност на восъчния политически режим в Русия.

- Можем ли да очакваме в близко време нова газова криза като резултат от изострянето на отношенията между Русия и Украйна?
- Накратко казано – тази криза не е причина, а следствие от всичко онова, за което стана дума преди малко. И поради това нищо не бива да се изключва.

- Има ли Западният свят ресурси да се противопостави на тази политика на Кремъл?
- Без никакво съмнение. При това ресурсите му са огромни. Но, за да бъдат използвани тези ресурси, е необходима политическа воля, каквато в момента отсъства на Запад.

- Необходимо ли е приемане на Грузия и Украйна в НАТО, за да се укрепи стабилността в тази част на постсъветското пространство?
Категорично. Категорично и без никакви условия. В интерес на истината имаше период, когато и Русия можеше да бъде приета във всички европейски политически структури, в това число и в НАТО. За съжаление моментът беше пропуснат. И затова – ако Западът продължи политиката си на умилкване около агресора, защото Русия е агресор и това е признато от целия свят с изключение на Никарагуа – говоря за примера с анексирането от страна на Русия на части от грузинската територия, каквито са Абхазия и Южна Осетия, което бе отхвърлено от целия свят и признато единствено от Никарагуа – ако Западът продължи досегашната си политика, проблемите тепърва предстоят.

- Как може да бъде обобщено десетилетието на Владимир Путин във властта в Русия? През тези дни по най-различни начини се отбелязва тази годишнина.
- Ако трябва да обобщя – това е пълзяща контрареволюция. Периодът на Путин върна развитието на Русия много назад – към много по-неефективна икономическа и политическа система. Режимът на Путин върна страната с много повече от десетилетие назад.

- Имат ли малки страни членки на НАТО и ЕС, каквато е България, собствени ресурси да водят самостоятелна политика към Русия?
- В крайна сметка не можем да говорим за малки и големи страни. Има съвременни страни и такива, които живеят с миналото. Ако говорим за България, тя е равноправен член и на НАТО и на ЕС. Така че България разполага с цялостния ресурс, който притежават съюзите, в които членува. Основният проблем и тук опира до политическа воля.

- Коя е най-голямата опасност, която застрашава Западния свят, ако той не промени политиката си към Русия?
- Вие знаете какви са били особеностите на трагедията, която е преживяна от света през 30-те години на миналия век. Обстановката днес може да бъде разглеждана като аналогична на онази, която е съществувала през 30-те години. Само че агресорът сега не е Германия, а Русия.

Интервю на Георги Коритаров с Борис Березовски