- Г-н Багдасаров, има ли опасност улиците във “Възрожденци” да предизвикат нов Възродителен процес?
- Въпросът е много сериозен. Не мисля, че улиците във “Възрожденци” могат да предизвикат нов Възродителен процес, но улиците във “Възрожденци” в този им вид, с тези наименования предизвикват определено дразнене у българското население, което не иска да приеме турските имена като нормални за наименования на улици. Цяла седмица вече се коментира категоричното неприемане на такива имена.

- Значи ли това, че въпросът с наименованията на 47-те нови улици ще се преразгледа?
- Аз съм оптимист. Смятам на следващото заседание на общинския съвет да повдигна този въпрос. На председателски съвет също. Ще помоля всички колеги да се обединят около идеята да няма улици с турски имена с ясното съзнание да не се стига до такова дразнене сред хората. Защото част от хората, живеещи във “Възрожденци”, вече обявиха, че няма да допуснат на блоковете им да има табели с турски имена.

- Как въобще се стигна до този спор?
- Всичко започна преди 8 месеца. Тогава беше внесено едно предложение от кмета на общината, което в рамките на председателския съвет беше с редица обструкции. Обструкции, свързани с неприемането на имена на войводи, които присъстваха в първоначалния вариант. За да не се стига до дразнене на турското население, защото то виждало в лицата на тези войводи разбойници.

- Турското население се дразни от войводите, българското от турските имена...
- В рамките на един общински съвет като този в Кърджали, представляващ две противоположни страни, представляващ хора, които са представители на две различни групи, ние бяхме длъжни да помислим кое е най-подходящото. За съжаление във варианта от преди 8 месеца ние се съгласихме с доводите на ДПС, че има елемент на дразнене, въпреки че не е нормално да го има. Впоследствие обаче се оказа, че в новия вариант на мястото на войводите бяха поставен имена на хора с турски имена, които в никакъв случай не се приемат на 100 % от всички.

Ако имаше скандална ситуация, то тя се дължи на това, че едната страна не искаше да се съобрази с мнението на другата. Ние направихме крачка назад, ДПС – не. А на 1 януари, когато кметът на Кърджали говореше пред цял свят с подвижно студио за влизането ни в ЕС, това ставаше на фона на песента за Делю хайдутин. И тогава всички бяхме големи патриоти, а сега...

- Често се карате на етнически теми в общинския съвет. Кой предизвиква конфликтите?
- Не бих казал, че се караме на етнически теми. Спорът е по-скоро в несъгласието на управляващите от ДПС тук да се съобразят с това, че има и друго население. Изборните резултати те ги постигнаха благодарение на хора, които не живеят тук и вече нямат нищо общо с кърджалийската община. Тези резултати за нас не бяха нормални, но последствията от тях са още по-лоши, защото дават самочувствие на местните управляващи да решават всяко нещо в своя полза. Това не е нормалното. Еднопартийният модел на управление тук надвишава двойно тоталитарния модел от едно време.

- Има ли конфликт и сред населението или той е само на общинско ниво?
- Тези конфликти са винаги в средите на политиците, но те рефлектират по много особен начин и сред населението. А този дефект при населението води до други негативи, свързани със страха на хората да кажат своето мнение. В една демократична страна това не е нормално. В дните след въпросното заседание на общинския съвет всеки срещнат българин коментираше с огромно раздразнение проблема с улиците. И в същото време хората се притесняват да излязат и да изразят ясно своята позиция.

- Това напрежение свързано ли е с предстоящите местни избори?
- Коментарите на колеги от ДПС за връзката с предстоящите избори са нелогични. Защото ние през 6 месеца вече имаме избори в България. Така че в условията на една постоянна предизборна надпревара не бих коментирал, че нещата са свързани с определен вид избори. Това е елемент от политиката.

- БСП има ли вече стратегия за изборите в Кърджали?
- БСП има вече своето мнение, и то с решение на общинския съвет, за участие в преговори с всички останали политически сили, които не са съгласни с управлението на ДПС на местно равнище. Работи се по стратегията за издигане на единна кандидатура, работи се даже по стратегията и за обща листа за общински съветници – нещо, което е съвсем революционно за хората тук. Но нещата отиват в такава плоскост, че всички политически сили и граждански сдружения извън ДПС виждат своето бъдеще, своето участие в управление само, ако застанат заедно извън ДПС.

- Кои партии ще влязат в този блок?
- До момента почти всички партии и движения, извън ДПС, са заявили своето участие в такъв общ блок.

- А ясна ли е вече конкретната кандидатура, зад която ще застане този блок?
- Това тепърва ще го решаваме. Но то не е и най-същественото. Защото в крайна сметка тук има доста хора, които отговарят на условията за управленци, които отговарят на условията за участие в изборите като бъдещи кметове. Дали ще го направим с предварителен избор, дали това ще бъде елемент на обсъждане между всички политически сили и граждански структури, предстои тепърва да го направим. Но има вече ясна визия, че това ще бъде обща единна кандидатура.

- Каква е причината точно в Кърджали всички да са срещу ДПС, при положение, че на областно ниво БСП подкрепя кметове на ДПС?
- На този етап БСП в Черноочане например е декларирала евентуална подкрепа за кандидатурата на ДПС-кмета. Но това е община, в която 99% от хората гласуват за ДПС. Там всяко едно име, което може да излезе като кандидатура, вече е под угрозата да има изключителни проблеми след едни местни избори. Затова подходът ни е много прагматичен.

- Каква избирателна активност очаквате?
- Около 19 % по нашите социологически предвиждания са хората, които до момента се колебаят дали да гласуват или не. Това означава, че много голяма част от хората оценяват важността на местните избори за своето бъдеще. За пръв път има такъв процент - 80% - декларирали готовност да дадат своя вот на тези избори. Смятам, че в предстоящите месеци нашата задача са именно тези 19% колебаещи се.

- Принципът за уседналост в каква степен ще повлияе на изборния резултат?
- Това е много съществен въпрос, който да момента беше засенчен заради изборите за европарламент. Самият принцип за уседналост сериозно повлия на резултатите на ДПС в окръга. Близо 20% са по-малко гласовете като абсолютна стойност за движението, което показва, че този принцип играе съществена роля. Аз съм убеден, че на местните избори ДПС никога не може да повтори резултатите, постигнати на предишни избори. Специално за Кърджалийска община традиционните 20-21 хил. гласа на предишни избори сега на вота за европарламент бяха 14 500. Това ни дава оптимизъм, че в крайна сметка с една добра стратегия и добър баланс можем да успеем.

- Вие лично готов ли сте да се кандидатирате за кмет на Кърджали?
- От всички партийни фигури аз съм най-партийната и най-малко на мен отговаря да оставя своята кандидатура на обсъждане. Голямата идея, която залагаме, е кандидатурата да бъде гражданска фигура, а не свързана с някоя политическа сила. Така че моят отговор е категорично не.

Милко Багдасаров е роден на 21 октомври 1958 г. в гр. Пловдив. Семеен е, има двама сина. Завършил е Математическа гимназия, специалност "Математика", и СУ "Климент Охридки" - специалност "Информатика". Има магистърска степен по "Счетоводство и контрол". Завършил е и специалност "Право, бизнес и държавна администрация" в УНСС. От 1990 година е директор на СОУ "П. Р. Славейков" - гр. Кърджали. Председател е на Oбластния съвет на БСП и е член Висшия съвет на БСП. Миналата седмица общинският съвет в Кърджали прие списък с наименованията на 47 нови улици в града, в който обаче имената на български войводи не бяха включени. На тяхно място бяха предложени улици с турски имена. Интервю на Валерия Касиян
vsekiden.com