Според мнозина от наблюдателите на процесите в Общинския съвет във Варна работата на общинските съветници от мнозинството става все по-рутинна. Една от основните причини за постигането тази стабилност, е консенсусът около един председателски съвет, представящи легитимни структури на класическите партии.

Факт е, че именно представителите на класическите политически сили генерират стабилност. Те имат зад себе си структури, политическа подкрепа и носят отговорност пред съответните политическите ръководства. Имат и още нещо – многобройни канали за информация, многобройни възможности за полезни контакти, и - не на последно място - многобройни начини за изглаждане на вероятни вътрешни противоречия.
Разбира се, до този тип нормализация на работата във Варненския общински съвет не се стигна толкова лесно, колкото това се случваше в минали мандати. В миналото като че ли мнозинствата бяха по-хомогенни, а предизвикателствата бяха по-лесно преодолими, но това е друга тема.

Каквото и да си говорим след местните избори през 2001 година във Варненския общински съвет за първи път се случи цяла серия от промени в политическата идентичност на част от избраниците в местния парламент. Темата е изключително болезнена и на практика всеки си има своите аргументи. Онези, които напуснаха своите групи и се писаха под една или друга форма независими, до ден днешен твърдят, че имат сериозни причини да въстанат срещу своите партийни централи. И обратното, в партийните централи “въстаниците” се определят просто като предатели и това изчерпва цялата дискусия в полза на лоялните. По принцип “предатели” и “независими” винаги е имало, но мащабите на това явление сред избраниците в настоящия варненски общински съвет са безпрецедентни.

Съветниците от третият вид пък са онези, които бяха избрани без партийна подкрепа и блуждаят в политическото пространство, защитавайки… частни икономически интереси. За никого във Варна не е тайна, че след изборите част от тези съветници си поверваха, че имат решаващ глас. Един от тях даже започна да се изживява като национален коректив на обществените процеси и морален стожер на вселената. Направи си човечето някаква провинциална партийка и спечели на парламентарните избори някакви хилядни от процента. Горкичкият, и до ден днешен не е наясно как стана така, че е тотално изолиран от процесите в общинския съвет на морската столица. Интересното в случая е, че неговата незначителност вече избива на… незабележимост. Тоест, и палячовските номера, като всичко друго на този свят, просто омръзват. При това омръзват независимо от това кой на кого бил син или внук.

Всъщност, ако трябва (и трябва) да бъдем обективни, началните вълнения след местните избори и надлъгването около съставянето на ново мнозинство, като че ли рязко вдигнаха цената точно на тази блуждаещата маса съветници.

Резултатът беше налице – от една страна невероятни конфигурации в общинския съвет и ръководството му, от друга страна - още по–странни решения в самия общински съвет, касаещи преразпределението на общинските финанси и общинските фирми. Стигна се до там, работната обстановка във варненския общински съвет да заприлича повече на бит пазар, отколкото на работна среда, подходяща за официална институция.
Факт е, че по едно време безпримерната алчност и нахалство на случайно попадналите в общинския съвет във Варна блуждаещи елементи доведе до там, че най-важният спор в институцията общински съвет не бе относно някакъв глобален градски проект или решение, а… спор за легитимност.
За добро или за зло този стил и на поведение и на работа се изчерпа.

Добре е, че този факт засега остава там, където му е мястото - тоест в миналото.
В крайна сметка спорът за легитимността във Варненския общински съвет беше решен, може да се каже, окончателно.
И може би тук му е мястото да се спомене онова общоприето клише, че в много отношения Варна е лабораторията, от която тръгват в голяма част от политическите процеси в страната. Управляващата коалиция, която се наложи в общинския съвет във Варна, изпревари по време съставянето на национална такава. БСП, НДСВ и ДПС във Варна са гръбнакът на управлението на общинския съвет и може би няма да е пресилено ако кажем, че процесът на оптимизация на това сътрудничество вероятно е бил наблюдаван под лупа от трите партийни централи. Интересното в случая е, че до голяма степен благодарение на това сътрудничество и трите партии решиха основните си проблеми в морската столица.

Стабилността на управлението на Общинския съвет в града позволи на БСП-Варна безболезнено да пренареди съществена част от собствения си властови ресурс. Апостол Димитров бе избран за народен представител, а Борислав Гуцанов наследи Апостол Димитров на поста председател на общинския съвет. Описаната в едно изречение рокада днес може изглежда елементарна като изпълнение, просто защото е логична. Всички ние обаче чудесно знаем колко много нелогични неща се случват по нашите географски ширини. Ако не беше стабилното мнозинство в съвета, е много съмнително дали БСП щеше да рискува нов избор на председател на общинския съвет във Варна и депутатската им листа щеше да изглежда по съвсем друг начин. А както опитът учи – всяко пренареждане на депутатска листа е свързано със сериозни вътрешни напрежения. Даже в сравнително дисциплинирана партия като БСП.

Във Варна НДСВ имаше малко по-особени задачи. Спорът за легитимност в Общинския съвет бе част от спорът за легитимност в самата структура на НДСВ-Варна. Точно на фона на демонстрираната в момента улегналост и зрелост от страна на тази политическа сила във Варна е добре да се споменат скандалите около общинския съветник Красимир Маринов и бившия кмет на район “Приморски” Димо Николов. Между другото, името на Маринов се преплете и в скандалът с досиетата. Очевидно тази преплетка обяснява много неясноти около непостоянното поведение на Красимир Маринов. Така или иначе благодарение на стабилното мнозинство във Варненския общински съвет НДСВ реши от раз най-острите си персонални проблеми. В следствие на генерираната стабилност НДСВ-Варна се оказа може би най-силната местна организация на НДСВ в страната. Последните социологически проучвания за Варна и региона потвърждават водещата роля на жълтите във Варна.

Според мнозина ДПС във Варна не било имало кой знае какви позиции. Едва ли не тази партия се е закрепила в местната власт чрез мнозинството в общинския съвет. Това просто не е вярно. ДПС винаги са имали силни позиции в региона и малкото свидетели на редица решаващи събития във Варна ще потвърдят, че и Ахмед Доган и Касим Дал разполагат с предостатъчно лостове за влияние. Вярно е, че енергичен лидер като Янко Станев допринесе много за разширяване на влиянието на ДПС. Напук на зложелателите му той се съхрани като ключова фигура в председателския съвет на Варненския общински съвет. Във вътрешнополитически план резултатът от възхода на Янко Станев и варненския депутат Йордан Цонев също може да се окаже много показателен в национален мащаб. Навлизането на все повече българи в управлението на ДПС разчупва моноетническия характер на партията.
В крайна сметка всеки от участниците в мнозинството постига основните си цели. Засега!

Може би най-точната дума е баланс. Постигнатият баланс на интересите позволява на участниците в мнозинството да начертаят още по важни политически цели. Може би най-важната от всички е издигането на ролята на самия общински съвет като институция. Не е тайна, че през годините винаги е имало рязък дисбаланс между правомощията на кмет и администрация от една страна, и общински съвет от друга. За първи път общинският съвет във Варна съсредоточава властови ресурс далеч надхвърлящ като значение преките му задължения.
Това няма как да не се отрази и на работата на общината и на облика на града.

Антон Луков